Едуард Литън - Бурен живот

Малтрейвърс можеше, когато пожелаеше, да бъде тъй горд като че ли никога не е излизал от Англия. Той се отдръпна с неприятно учудване; измъкна ръката си от тая на Ферърс и, казвайки твърде студено: — Извинете, господине, зает съм, — закрачи към стаята си. Хвърли се на стола си и забрави всичко, но ето че отново с учудване и гняв чу острия, ясен глас близо до рамото си.

Ферърс го беше последвал до стаята му.

— Казвате, че сте зает, драги. Искам да напиша няколко писма: ние няма да се смущаваме, не се безпокойте — каза Ферърс и седна до писалищната маса, потопи перо в мастилницата, нареди пред себе си листове и попивателна и скоро изписа доста страници с най-бързо драскане.

Малтрейвърс започна да наблюдава с любопитство новодошлия.

Сбито, но солидно като гранит чело се издигаше над малки, светнали, интелигентни очи; чертите бяха хубави, но по-скоро остри и напомнящи погледа на лисица; лицето имаше този силен здрав цвят, който обикновено говори за яко телосложение и висок животински дух; брадичката беше масивна и на един физиономист би подсказала твърд и силен характер, но устните му, пълни и големи, бяха устни на страстен човек, и тяхната безспирна игривост и полуусмивка говореха за веселост и хумор, при все че, когато бяха в застой, имаше в тях нещо злокобно.

Малтрейвърс го гледаше със сериозно мълчание, но когато Ферърс свърши четвъртото си писмо, (когато друг на неговото място би написал едва една страница), захвърли перото и погледна съсредоточено към Малтрейвърс с весел и проницателен поглед, в изражението на лицето на новодошлия имаше нещо капризно и след цялата тази сцена Малтрейвърс прехапа устните си, за да въздържи една усмивка, каквато не беше ползвал от седмици насам.

— Виждам, че четете, Малтрейвърс — каза Ферърс небрежно, прелиствайки томовете, които бяха сложени на масата. — Много добре, ние ще започнем живот с книгите, те увеличават източниците на знанията; така е и с капитала, но капиталът не е от полза, ако не живеем от лихвите, книгите са безполезна хартия, ако не турим в действие мъдростта, която извличаме от мисълта. Действие, Малтрейвърс, действие е този живот за нас. На нашата възраст ние имаме страсти, въображение, чувства, не можем да ги четем, нито да ги пишем — трябва да живеем с тях великодушно, но икономично.

Малтрейвърс беше поразен; новодошлият не се оказваше празен човек, за какъвто си го въобразяваше. Той се повдигна бавно, за да отговори:

— Животът, господин Ферърс…

— Чакай, mon cher, спри; не ме наричай господин; ние ще трябва да бъдем приятели; аз мразя да се отлага това, което трябва да бъде, даже чрез някоя излишна дума; вие сте Малтрейвърс, аз съм Ферърс. Но вие бяхте почнали да говорите за живота. Предполагам, че е по-добре да поживеем малко, вместо да говорим за живота. Има един час до обед — нека излезем, да се поскитаме из полето, искам да си отворя апетит, освен това аз обичам природата, когато няма швейцарски планини — да се катериш, за да достигнеш до някой изглед. Allons!

— Извинете — започна пак Малтрейвърс, полузаинтересуван и полуотегчен.

— Хайде! Хайде!

Ферърс подаде шапката на Малтрейвърс, взе го под ръка, и те бяха на широката тераса край езерото преди Ърнест да се бе уверил, че това е така.

Въодушевен, ексцентричен и лек беше говорът на Ферърс (тъй като това беше по-скоро говор, отколкото разговор); книги, хора и неща — той ги прехвърляше и си играеше с тях; едно егоистично разказване на десетки приключения, в които той е бил героят, но споделено така, че вие да се смеете и на него, и с него. И жената, хубавата жена, участваше във всичките разкази!

Досега Малтрейвърс не беше се сблъсквал с ум, способен да окаже силно влияние върху неговия. И у дома, и в училището в Гьотинген, навсякъде, той биваше блестящият и капризен водител на другите, убеждавайки или командвайки по-умни и по-стари глави от неговата — даже Кливлънд винаги отстъпваше пред него, при все че не съзнаваше това, фактически рядко се случва да бъдем силно повлияни от тези, които са много по-възрастни от нас. По-възрастният с две до десет години от нас най-много ни съблазнява. Той се стреми към същите неща — има същите възгледи, цели, удоволствия, но е по-изкусен и има повече опитност; той преминава с нас пътеката, която ни е отредена да преминем, но от която по-старото поколение желае да ни предпази. Там, където няма голяма симпатия, има твърде малко влияние. Сега настъпи епоха в интелектуалния живот на Малтрейвърс. Той се срещна за пръв път с един ум, който контролираше неговия. Може би физическото положение на нервите му го правеше по-малко способен да се справя с полумъчителното, но съвършено в добро разположение заповедничество на Ферърс. Всеки ден този чужденец вземаше повече и повече надмощие над Малтрейвърс. Ферърс, който беше съвършен егоист, никога не изискваше от новия си приятел откровеност, не искаше да знае никак тайните на другите хора, освен ако те не биваха полезни за някаква негова цел. Но той говореше тъй усърдно за себе си — за жени и удоволствия, за веселия, шумен живот в градовете — така че младежкият дух на Малтрейвърс биваше събуждан от тъмната си летаргия без да употреби усилия от своя страна. Мрачният фонтан изчезна постепенно — чувствата му се освободиха от облаците — той почувства още веднъж, че Бог е създал слънцето, за да освети деня, че сред тъмнината е извикал звездите.