Едуард Литън - Бурен живот

Може би никой друг не би успял да излекува Малтрейвърс от болния му ентусиазъм: той не би послушал един суров и саркастичен неверующ; той би погледнал с пренебрежение на един почти умрял и просветен духовник, като на един светски и лукав нареждач на небесните закони и земните обичаи. Но Лъмли Ферърс, който, когато аргументираше, никога не допускаше да му се възрази с чувство или с нещо подобно, който биеше с логиката си като с чук, при все че изглеждаше направен от тъп метал, възпламеняваше ефирната искра при всеки удар — Лъмли Ферърс беше тъкмо човекът, който трябваше да се противопостави на възражението и да убеди разума на Малтрейвърс и в момент, когато работата дойде до аргумент, излекуването беше скоро завършено; защото колкото и да се затъмняваме и заблуждаваме с въображения, с видения и с остроумието на фанатичния мистицизъм, никой от нас, смъртните, не може математически или нелогически да оспорва, че в света, който Бог е създал, един спасител — посетил не би могъл да се окаже предназначен за проклятие.

Ферърс, случайният инициатор на това възраждане, беше всичко друго, освен светия; знаем, че не най-добрите инструменти изработват най-добрите изделия; Ферърс си бе поставил като правило желанието да направи всички неща и всички хора наоколо подчинени на него. И сега възнамеряваше да отиде в странство за няколко години. Искаше да има приятел, тъй като не обичаше уединеността, освен това един приятел вземаше участие в разноските и един човек с осемстотин лири годишен доход, нямаше да му е неприятен. Ето защо той реши Ърнест да бъде неговият другар в пътуването.

Малтрейвърс беше вече горещо привързан към новия си приятел и желаеше силно промяната: Кливлънд съжаляваше, че ще се раздели с него, но той се боеше от едно отпадане духом на градежа, ако последният би бил наново оставен на ръцете му. И така, съгласието на настойника беше получено; впрягът беше купен и снабден с всичкия необходим разкош. Един швейцарец, полукуриер, бе ангажиран за грижите по хотелите.

На Малтрейвърс бяха отпуснати хиляда лири годишно и една мека, приятна сутрин, към края на октомври, Ферърс и Малтрейвърс се намериха на половината път за Дувър.

— Колко се радвам, че излизам от Англия! — каза Ферърс. — Тя е чудесна страна за богатите, но тук осемстотин лири годишно, без професия, освен тази на удоволствията, отиват на вятъра — в странство е друго.

— Мисля, че съм чувал от Кливлънд, че ти ще бъдеш богат някой ден.

— О, да, имам това, което се нарича очаквания! Трябва да знаеш, че съм от добър и богат род. Сегашният лорд Саксингъм, по-рано носещ името Франк Лейсълс, и баща ми, господин Ферърс, са били първи братовчеди. Двама-трима роднини измряха и франк Лейсълс стана лорд; именията не преминаха към законния наследник; той беше беден и се ожени за богата наследница. Жена му умря; имотът беше прехвърлен на единственото й дете, най-хубавото малко момиче, което някога сте видели. Хубава Флорънс, често желая да те виждам! Почти всичкото й богатство ще бъде на нейно разположение, когато тя стане пълнолетна. Баща ми, по-малко щастлив и по-малко умен от братовчеда си, намерил за по-добре да се ожени за някоя си Темпълтън. Клонът Саксингъм от семейството учтиво отхвърлил познанството с нея. Майка ми имаше един брат, умен, старателен в това, което са нарича „работа“ — той стана богат, баща ми и майка ми умряха, но нищо не се подобри от това. Аз станах пълнолетен и струвах (аз обичам това изразяване) нито повече, нито по-малко от тези често цитирани осемстотин лири годишно. Богатият ми чичо е женен, но няма деца. Аз съм, следователно, предполагаемият наследник — но той е един светец, затворен, макар и претенциозен. Кавгата между чичо Темпълтън и Саксингъмците още продължава. Темпълтън се сърди, ако се срещам със Саксингъмците — и Саксингъмците — по никой начин не са така сигурни, че аз ще бъда наследника на Темпълтън и се съмняват, че ще поискам някой ден от лорда високо място. Ти знаеш, че лорд Саксингъм е в администрацията. По един или по друг начин имам едно двузначещо място в Лондонското общество, което не обичам: от една страна имам аристократично родство, към каквото парвенютата винаги са любезно наклонни — от друга страна съм един полузависим младеж, от когото благородните роднини учтиво се срамуват. Някой ден, когато се уморя от пътешествия и леност, ще се завърна и ще се боря с тези малки мъчнотии, ще спечеля на моя страна методичния си чичо и ще сграбча здраво благородния си братовчед. Но сега съм способен за нещо по-хубаво, отколкото да изляза така в света на висшето общество. Сухите трески, не зеленото дърво, са които дават пламъка! Колко бавно кара този човек! Хайде, господине! Бързай! Ще имаш по половин шилинг на километър. Дай ми кесията си, Малтрейвърс: аз мога да бъда касиера, тъй като съм по-възрастен и по-умен, ние можем да уравним сметките в края на пътуването. Какво хубаво момиче!…