Винс Флин - В случай на опасност

Имаше късмет, че оня луд не го уби. След като го души, докато изпадна в безсъзнание, Рап отново си беше сложил белезниците и бе извикал охраната. Клайн се събуди и се озова в неловка ситуация; каза, че не си спомня какво е станало. Беше участвал в две сбивания през живота си. По-скоро спречквания. Първият път бе в колежа, вторият — когато беше на около двайсет и пет. И двата пъти бе защитавал честта на свои гаджета. Беше се отървавал със скъсани дрехи и леки драскотини. Не се беше стигало до удари с юмруци и счупвания. И двата пъти се беше прибрал и приятелките му го бяха възнаграждавали за храбрата постъпка. Сега обаче нямаше да има такава награда, макар че ако поискаше, сигурно можеше да вкара в леглото си жената, която стоеше пред него. Беше красива, елегантна и една от най-влиятелните жени в Америка. Освен това тази разлика във възрастта за първи път в живота му го привличаше. Трябваше обаче да почака. Тази карта беше твърде ценна, за да я проиграе толкова рано.

Върна се в мислите си към момента, когато бе видял белезниците на Рап свободни в скута му. Ужасът, който изпита в този миг, не можеше да се сравнява с никое друго чувство в живота му. Когато си даде сметка, че е съвсем сам в тази тясна стаичка с един от най-опасните убийци, които можеш да срещнеш, Клайн се беше вцепенил от ужас. Ако знаеше, че Рап е без белезници, никога нямаше да му се подиграва. Сам не вярваше на глупостта си да помисли, че може да го дразни безнаказано.

После не разбра точно какво стана, помнеше само неясни движения и болка. Рап се хвърли върху него като някой от онези големи лъвове, които можеш да гледаш по „Нешънъл Джеографик“, и Клайн беше беззащитен в лапите му. Сега, като се замислеше, не можеше да каже дали заради своя вцепеняващ страх, или благодарение на уменията на Рап, но в крайна сметка той се почувства напълно безсилен. Смяташе, че е в по-добра форма от деветдесет и девет процента от хората наоколо, беше тренирал кикбокс и дори бе участвал в мачове, но не можа да използва нищо от наученото точно когато имаше най-голяма нужда от това.

Рап го душеше със собствената му вратовръзка и говореше с дълбокия си, самоуверен и решителен глас, а той какво направи? Подмокри се! Опитваше се да се успокои, че го е направил, след като е припаднал, но знаеше, че е станало, докато е бил в съзнание, защото си спомняше как топлата течност потече по крачола му и той си помисли, че убиецът го е наръгал с нож и това е кръвта му. Спомняше си мокротата, след като се свести. Спомняше си лицето на Рап, което изразяваше крайно презрение. Изражението му казваше: „Не предполагах, че си такъв страхливец.“ Клайн никога не се беше чувствал толкова унизен. Споменът го накара да потрепери.

Това не убягна от погледа на Лонсдейл, която попита:

— Какво има?

Той поклати глава:

— Нищо. Наистина имах много лош ден.

Всъщност може би беше най-лошият ден в живота му, но Клайн не искаше да се показва толкова слаб пред жената, от която в много отношения зависеше бъдещето му.

— Какво се случи?

Клайн премълча за случката от сутринта и заразказва за станалото няколко часа по-късно:

— За начало заместник-главният прокурор ми три сол на главата близо половин час, после помощник-главният прокурор на криминалния отдел ми чете конско, после директорът на ФБР се обади да ми каже да си извадя ръцете от задника и да свърша някаква работа, а няколко минути по-късно се обади самият главен прокурор, за да ми напомни кой всъщност е шефът ми. От кабинета на държавния секретар Уика ми бяха оставили съобщение и накрая се обади министърът на отбраната Ингланд.

Лонсдейл очакваше малко натиск от Министерството на правосъдието, но не и от членовете на кабинета.

— Какво каза Ингланд?

Той я погледна и измърмори:

— Нарече ме твой лакей.

— Мой лакей ли? — леко се стъписа тя.

— Да. Каза, че много добре знае кой стои зад този шум и че няма да се занимава с някакъв пиклив прокурор, който си вре носа в неща, които вече са изяснени.

— Надявам се, си му казал, че изобщо не са изяснени.

Клайн взе цигарите. Запали една и я подаде на Лонсдейл.

— Мисля, че не беше в настроение да слуша мнението ми.

Сенаторката взе цигарата и изпита възбуда при мисълта, че преди малко до нея са се докосвали устните на Клайн.

— Няма от какво да се тревожиш.

— Като гледам накъде вървят нещата, май има доста неща, от които да се тревожа.

Лонсдейл отпи голяма глътка, после го хвана за ръката.

— Имай ми доверие, Уейд. Опитват се да те сплашат, за да се откажеш, като се надяват проблемът сам да изчезне, но това няма да стане. Цялата тази жалка история ще бъде разнищена от комисията ми вдругиден и тогава ти ще си герой.