— А какво мислеше за вас? — попита Рап, без да обръща внимание на коментара на колегата си. — Че сте от неправилната страна?
Лонсдейл кимна. След кратко мълчание предложи:
— Някой от вас иска ли цигара?
— Не, благодаря — отговори Рап.
Неш поклати глава.
— Освен за да ви се извиня, ви повиках, за да ви дам известни уверения. Вече говорих с президента и директор Кенеди за това. Сигурно знаете, че сенатор Уейли загина вчера. Така Комисията по разузнаването остава без председател. Аз искам да я оглавя.
— Моля? — попита Мич, сякаш не беше чул добре.
— Ще се откажа от Комисията по правосъдието срещу тази по разузнаването, ако ми позволят.
Рап и Неш останаха смаяни. Нямаше сенатор, който да не е готов да убие човек, само и само да влезе в Комисията по правосъдието.
— Защо го правите? — попита Неш.
— Наречете го покаяние. — Лонсдейл се усмихна леко. Видя загрижеността им и бързо добави: — Не се безпокойте. Аз видях светлината. Както вече казах, сгреших.
Мич премести тежестта си от единия крак на другия и я погледна:
— Видели сте светлината?
— Да.
— Мога ли да попитам доколко това промени позицията ви?
Сенаторката се замисли, преди да отговори:
— Искам да откриете Карим с другите двама терористи и всички, които са им помагали. Искам да ги убиете.
— Да ги убием ли? — не повярва на ушите си Неш.
— Да. Не ме интересува как ще го направите… просто го направете.
— Да ги убием — повтори той.
— Точно така.
— Може би имате предвид да ги заловим и изправим на съд?
Лонсдейл го погледна в очите и отговори:
— Имам предвид да ги убиете. По-добре да си спестим още един циркаджийски процес.
— Ами колегите ви? — попита Рап.
— Говорих с неколцина от най-влиятелните. Най-важните играчи са в Комисията по разузнаването. Ще се погрижа да получите всякакво финансиране, от което имате нужда. Каквото поискате, ще ви го осигуря.
— Госпожо сенатор, извинете ме за откровеността, но от доста години съм в този занаят. Ако съм научил нещо, то е, че политическият вятър в този град се променя и хората губят желанието си за такива неща.
Лонсдейл кимна.
— Директор Кенеди ме предупреди, че ще кажете така. Тъй че… колкото и да съжалявам някой ден за това, съм подготвила писмо. — Бръкна в джоба на сакото си и извади бял плик. Подаде го на Рап. — Моля ви, приберете го някъде и не го показвайте на никого освен на господин Неш и директор Кенеди.
Той взе плика и попита:
— Какво пише тук?
— Накратко… казва, че давам на вас и господин Неш пълна подкрепа да използвате каквито средства сметнете за добре, за да заловите и убиете този Карим и съучастниците му. От юридическа гледна точка обаче то не ви осигурява никаква защита.
— Обаче гарантира вашата подкрепа?
— И падението ми, ако не успея да ви защитя от по-амбициозните си колеги. Предлагам ви прикритие, господа. Обещавам ви, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна да потърсите възмездие. Дори да не се справите… пак ще ви закрилям.
Двамата се спогледаха и кимнаха уверено. Рап отново се обърна към Лонсдейл:
— Госпожо сенатор, гарантирам ви, че ще се справим.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5836
Издание:
Винс Флин. В случай на опасност
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2009
Превод: Марин Загорчев
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
ISBN: 978-954-389-045-3