Винс Флин - В случай на опасност

— Виж ги! — гордо възкликна Карим.

Младежите влязоха в сградата и отвътре се чу стрелба. Карим погледна към шестия етаж. Натам бяха тръгнали хората му. Към главния щаб във войната срещу исляма. Това нямаше бъде отразено от медиите толкова шумно, колкото другите взривове, но щеше да нанесе много по-голяма вреда на американците. Карим с трепет си представи най-добрите стратези на Америка, намиращи се в този момент на последния етаж на сградата — в Националния антитерористичен център. Бяха се събрали, за да търсят изход от кризата, опитваха се да открият мъжете, които в този момент прекрачваха прага им. Психологическият удар щеше да бъде катастрофален. Защо не можеше да бъде там и да види лицата на самодоволните американци, когато неговите момчета ги покосяват с куршумите си?

— Тръгвам — заяви Хаким.

— Чакай! — Той надникна през прозореца. Чу първия взрив и изпита непреодолимо желание да отиде при хората си. Колата тръгна. — Само още мъничко!

Хаким натисна силно спирачката и се обърна:

— Ако искаш, слизай. Аз се махам.

— Добре — тъжно отговори Карим. — Тръгвай.

Рап се канеше да се върне на полуетажа, когато на вратата се появи Лонсдейл с двама агенти от Специалната служба. Обикновено спретнатата и елегантна сенаторка беше разрошена и раздърпана. Когато се приближи, Мич видя, че тя плаче. Може би тя по-добре от него знаеше кой е затрупан под останките на ресторанта, любимо място на много сенатори. Сред тях сигурно имаше и нейни приятели.

В началото на кариерата си Рап не беше изпитвал нито грам съчувствие към тази жена, но с възрастта бе започнал да разбира, че повечето участници в този театър не се стремят умишлено да пречат на работата му. Те просто омаловажаваха или не осъзнаваха опасността. Някои бяха наивни и си мислеха, че терористите просто ще си отидат, ако се постараем да ги разберем. Други, като Лонсдейл, смятаха, че законът е най-важен. Че американците като нация не бива да се принизяват до враговете си. За Рап, който отблизо виждаше вредата от действията на тези хора, първото становище изглеждаше наивно, а второто — достойно за уважение, но страшно непрактично.

Той погледна зачервените й очи и се запита дали убийството на колегите й я е накарало да види нещата в друга светлина.

— Сенатор Лонсдейл, благодаря, че дойдохте — поздрави я учтиво той.

Тя се огледа нервно.

— Къде са те?

— Моля? — не разбра отначало Рап.

— Мъжете, които сте заловили — поясни сенаторката, като едва сега го погледна в очите. — Говорих с президента. Каза ми, че сте арестували четирима мъже.

Мич се запита дали политиците ще се научат някога да си държат устите затворени.

— Госпожо сенатор, може би след като уредим видеосрещата с Ал-Хак, ще мога…

— Искам да ги видя сега!

Резкият й тон го стъписа.

— Уверявам ви, че има кой да се погрижи за тях, госпожо.

Лонсдейл стисна юмруци и пристъпи към него. Погледна го с кървясали очи.

— Не ме интересува как се отнасяте към тях, господин Рап. Искам да ги видя веднага.

На Мич изведнъж му стана много любопитно как ще се развият събитията.

— Добре… елате с мен.

След няколко крачки се обърна и каза на агентите от Специалната служба да изчакат. Присъствието на Лонсдейл бе достатъчно усложнение. Нямаше нужда от повече свидетели. Лонсдейл се заизкачва мълчаливо след него. Когато стигнаха пред заседателната зала, Рап почука и каза на сенаторката:

— Изчакайте секунда.

Открехна вратата и видя Абад, седнал от другата страна на масивната дървена маса, притиснал ръката си до гърдите. Неш седеше надвесен над него на ръба на масата. Когато видя колегата си, стана и се приближи. Рап влезе и затвори вратата.

— Заявих му, че е за негово добро да ми каже нещо съществено, преди да се върнеш, или ще извадиш и другото му рамо. Сега постоянно повтаря за някакви униформи на спецполицаи. Призна, че в групата има девет души.

— Девет?

Числото изненада Рап.

— Да. Казва, че ще използват униформи на полицаи от специалния отряд, за да нападнат правителствена сграда.

На вратата се почука.

— Това е Лонсдейл. Иска да го види. Ще я пуснем за малко, после ще се опитаме да измъкнем още информация.

Рап отвори вратата. Лонсдейл влезе и погледна дребосъка с разкривено от болка лице от другата страна на масата.

— Кой е този? — попита хладно.

— Абад бин Бааз. Саудитски гражданин — отговори Рап, като затвори вратата. Реши да премълчи за двойното гражданство.