Винс Флин - В случай на опасност

Рап въздъхна тежко и нави още малко ръкавите си. Нямаше конкретна стратегия, но едно беше сигурно — ако искаха, тези хора можеха просто да го прекрачат и да си тръгнат с четиримата му арестанти. Имаше само няколко възможни хода, но и с тях едва ли щеше да впечатли тези дебелокожи. Единствената му надежда беше и те като него да са вбесени от това, че някой е взривил три бомби в центъра на Вашингтон, ранявайки и убивайки стотици.

Харис се обърна, видя го и отбеляза:

— За вълка говорехме. Ето го. — Махна към двамата си събеседници и добави: — Мич, това са прокурори Ейб Сиреси от Отдела за национална сигурност и Малкълм Смит от Криминалния отдел.

Рап им подаде ръка. Сиреси беше малко по-нисък от него и червенокос. Беше набит като играч на американски футбол. Смит бе с неговия ръст, но хилав. Приличаше на един от онези мъже, които всяка сутрин стават в пет часа да тичат по седем-осем километра.

— Съжалявам, че не се срещаме при по-добри обстоятелства.

Сиреси каза, че споделя чувствата му, но на Смит явно само едно му беше в главата. Погледна зад Рап и попита:

— Къде са арестуваните?

Той се престори, че не е чул въпроса, и погледна над рамото му.

— Леле, много хора сте довели! Нямате ли престъпници да ловите?

Харис се изкиска сконфузено и отстъпи назад.

Смит се намръщи нервно, огледа Рап от глава до пети и каза:

— Елате да поговорим насаме.

Сиреси го последва и тримата се отдалечиха на пет-шест метра. Смит разкопча сакото и остави куфарчето си на земята.

— Предупредиха ме за вас, господин Рап.

— Тъй ли? И кой?

Беше му все едно, но реши, че колкото повече говори този човек, толкова повече време ще спечели на Неш при Абад.

— Нека да кажем просто, че в някои кръгове репутацията ви е добре известна. Не искам това да се превръща в състезание по показване на мускули между Министерството на правосъдието и ЦРУ.

— Знаем, че вие сте свършили трудната работа — бързо добави Сиреси, — и не искаме да ви отнемаме признанието, че сте разкрили тези хора.

— Макар че след като свършим, може би ще ви се прииска да го бяхме направили — с усмивка добави Смит.

— Защо така? — попита Рап.

Смит поклати глава и се огледа.

— За нищо на света не мога да си обясня какво са правили двама шпиони от Ленгли в непосредствена близост до джамия точно около времето на взривовете.

— Ами…

— Не — прекъсна го Смит, — не искам да слушам сега. Искам с Ридли добре да обмислите версиите си, преди да говорите с някого от нас.

— Познавам Роб — добави Сиреси. — Той е опитен служител.

Рап започна да подозира, че тези двамата не са чак такива гадняри, за каквито ги мислеше.

— Ето какъв е нашият проблем — продължи Смит. — Имаме един труп в моргата и изглежда, че момчетата, които сте хванали, имат нещо общо с това.

— Ами да… всъщност единият призна, че го е извършил.

— Без да му прочетете правата? — осведоми се Сиреси.

— Разбира се. Аз не чета права.

— Точно затова сме тук — отбеляза Смит. — Мисля, че много хора в този град са склонни да заподозрат, че онзи тип в моргата е бил ваш човек. Май четох нещо във вестника по този повод онзи ден.

Мич се престори на наивен:

— Може би е работил за „Мосад“. Може би някой от моите информатори там се е обадил и ме е помолил да проверя какво става с него.

Сиреси кимна:

— Харесва ми този начин на мислене.

— Виждате ли? — обясни Смит. — Не сме дошли да ви обвиняваме или да ви пречим, но имаме проблем. Поне двама от вашите арестанти са американски граждани и макар че аз лично нямам нищо против дори да ги провесите за краката от покрива и да ги заплашите, че ще ги пуснете да си паднат на главите, като представител на правосъдието не мога да одобря такова поведение.

— Ако станем свидетели на такива действия — добави Сиреси, — ще сме задължени да докладваме за тях.

Тези хора все повече започваха да харесват на Рап.

— Добре, как искате да действаме?

— Докъде сте стигнали с разпита?

— Единият тъкмо проговори. Наложи се малко да го попритисна.

Двамата мъже поклатиха глави.

— Не искаме да знаем подробности, господин Рап.

— Няма да е зле да ми оставите още малко време с него. Искам да се уверя, че не лъже.

— За кого става дума?

— Абад бин Бааз.

— Той има двойно гражданство — намръщи се Сиреси.

— Колко време ви трябва? — попита Смит.

— Един час би било добре.

Двамата се спогледаха неловко.

— Не можем да ви дадем цял час.

Рап тъкмо се канеше да попита колко могат да му дадат, когато една от служителките в оперативната зала изпищя. В голямото помещение настъпи суматоха, много хора започнаха да сочат екраните. Рап също погледна, но не можеше да разбере какво става. Виждаше само трите телевизионни екрана и цифрите за броя на пострадалите.