Винс Флин - В случай на опасност

Неш и други двама агенти посрещнаха групичката. Големият екран зад него стана син.

— Къде ще ги заведем?

— Горе — отговори Рап, като погледна балкона. Нямаха четири отделни зали, затова той взе друго решение. — Тези тримата — нареди, като посочи едрия мъжага и двамата други — ги сложи в една стая по очи на пода. Ако се опитат дори само да се погледнат, хората ти могат да ги започнат с ритници.

Неш нервно погледна двамата полицаи. За негова изненада те закимаха одобрително.

Единият дори предложи да помогне и Рап отговори:

— Чудесно. Върви с тези двама агенти. — Когато мъжете се отдалечиха, погледна Ридли: — Качвай тоя малоумник горе и започвайте. Ще дойда след малко.

— С удоволствие. Хайде, малоумник!

Хвана грубо Абад за рамото и той изохка.

— Рамото ми! — запищя. — Извадено е!

— Не е извадено — изрече Рап. — Ако беше, щеше да припаднеш от болка. Само е изкълчено, ако горе не ми разкажеш всичко, което искам да знам, ще откача цялата ти шибана ръка и ще ти я завра в задника.

— Тръгвай — заповяда Ридли и дръпна арестанта за яката.

Неш огледа залата; повечето хора в нея гледаха Рап. Каза му:

— Трябва да поговорим за някои неща.

— Казвай бързо.

Майк постави ръце на кръста си и се канеше да заговори, но Арт Харис се приближи.

— Момчета, ще ви кажа нещо, но не сте го чули от мен — прошепна съзаклятнически. — Току-що ми се обадиха от централата. Изпращат екип.

— Какъв екип? — попита Рап.

— Прокурори и следователи. Открили са следи от силни експлозиви и кръв в джамията.

— Е, какво?

— Това е ФБР, Мич. Със закъснение някой се сетил, че нямат заповед за претърсване. В паника са. Опасяват се, че съдията ще отхвърли всички улики.

— И затова идват тук да поемат разпита?

— Така мисля.

— Мамка им! Само да опитат!

— На твое място бих впрегнал всичките си усилия през следващите трийсет минути. Ако разбираш какво искам да кажа.

Рап се хвана за главата и изръмжа:

— Кога ще се научат? Това са същите простотии, които ни забъркаха в тази каша.

— Нека аз да се заема с разпита — предложи Неш. — Аз съм виновен за всичко.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако ти бях казал за Джонсън навреме, може би това бедствие щеше да се избегне.

Рап го хвана за ръката и го заведе в ъгъла.

— Млъкни, по дяволите!

— Ама…

— Няма „ама“. Бедствие е, когато дойде ураган. Не можеш да спреш природата или Бог. Това — той посочи екраните — рано или късно щеше да се случи. Не можем вечно да държим под контрол тези хора. Особено когато трябва да се съобразяваме с всякакви глупави правила. Ако беше изтеглил Джонсън в понеделник, както Чък и Роб ти бяха казали, нямаше да заловим тия четирима негодници. Не сме сгрешили чак толкова сериозно, щом сме стигнали дотук. Точно обратното. Затънали сме в тази каша, защото не поехме достатъчно рискове. Жалко за Джонсън и когато му дойде време, ще почетем паметта му, но сега имаме по-важна работа. Не трябва да губим нито секунда. Федералните ще дойдат всеки момент и ще започнат да се правят на важни, ще прочетат правата на тези отрепки. Ще доведат адвокати и след две години може и да успеем да ги изправим на съд. Не ми дреме за тези глупости. Това е фарс. Знаеш ли на какво миришат двама от тия мръсници?

— Не.

— На скара, Мич. Миришат на изгоряло месо. Колко искаш да заложа, че те са участвали в изгарянето на Джонсън?

Неш погледна към площадката на полуетажа над оперативната зала, където агентите качиха четиримата араби, и каза:

— Да побързаме тогава, преди да дойдат костюмарите.

Пребледняла като платно агентка стоеше пред стаята и се опитваше да не слуша силните, но сподавени викове, които се чуваха отвътре. Майк Неш я беше помолил да чака там.

— За какво? — попита го тя.

— Информация — гласеше краткият му отговор.

Бяха минали пет минути и макар че не й беше жал за арестанта, когото разпитваха, тя се чувстваше малко неловко при мисълта, че шефът й е основната причина за голяма част от писъците и Бог знае още за какво.

Изведнъж вратата се отвори и Неш се появи с лист хартия в ръка.

— Провери тези имена в АЗТ и ми се обади по телефона веднага щом научиш нещо.

АЗТ беше Архив за заподозрени терористи.

— По-бързо — добави Неш, преди да затвори вратата.

От другата страна на голямата маса Абад бин Бааз седеше с ръце зад гърба на един стол; от очите му течаха сълзи, а черната му коса стърчеше във всички посоки.

Рап се опря с длани на масата и каза: