Винс Флин - В случай на опасност

Секретарката му се приближи.

— Директорът чака на телефона. Жена ти също.

— Кажи на Маги, че я обичам и ще се обадя по-късно. — Неш се приближи до Дейв Полсън, който координираше действията в оперативния център, и постави ръка върху рамото му. — Дейв, може ли да използвам някой от телефоните ти?

Полсън имаше четири компютърни монитора и три телефона на бюрото. Той посочи един в другия край.

Неш се обърна към Джесика:

— Ще говоря оттук.

След пет секунди телефонът иззвъня. Неш вдигна.

— Ало.

— Майк, намирам се в ситуационната стая в Белия дом. Кога ще проработят тия проклети камери?

— Всеки момент, така ме увериха.

— Знае ли се какво е станало?

— В системата е проникнал хакер. Мислеха, че ще се оправят сами, но не успяха. Затова се обадих на Маркъс. Преди пет минути говорих с него и каза, че почти е успял.

— Тук имаме малък проблем. Кореспондентката на Си Би Ес преди малко помоли прессекретаря да потвърди информацията, че е имало радиоактивни устройства. Твърди, че източникът й е във вътрешното министерство. Имате ли такава информация?

По напрегнатия тон на Кенеди личеше, че е ядосана.

— Не съм чул такова нещо. От взривовете е минал едва час, но сензорите ни веднага биха засекли мръсна бомба.

— Това казах и на президента. Да си чул някакви слухове?

— Не. В момента съм в оперативния център. Министерството на околната среда има екипи на трите места и вече ни пратиха сигнал, че районите са чисти.

— Добре, защото президентът смята да прочете обръщение към нацията след десет минути. Иска да успокои духовете, преди да се създаде паника и хората да тръгнат да бягат от града.

— Чакай малко. — Той се наведе към Полсън. — Дейв, чул ли си нещо за радиоактивно замърсяване?

— Не. — Полсън енергично поклати глава. — Пожарникарите и спасителите не са подали сигнал; полицията и радиологичните екипи — също.

— Благодаря. — Неш отново вдигна слушалката. — Тук нямаме такива данни. Репортерката или пипа на сляпо, или се осланя само на слухове.

— И аз така мисля. Изчакай за момент.

Неш чу Кенеди да говори успокоително на някого от другата страна на линията. След малко пак се обади:

— Преди да те оставя да работиш, би ли ми разтълкувал данните за пострадалите? Защо в „Хоук анд Доув“ са толкова малко, а в „Боби Ван“ — толкова много?

— Когато бомбата е гръмнала, пред „Боби Ван“ е имало спрял градски автобус, пълен с хора. Освен това в „Боби Ван“ има повече места. „Хоук анд Доув“ е по-малък и според очевидци паркингът е бил пълен, затова терористът се е принудил да спре на платното до някакъв пикап, който за щастие е поел голяма част от ударната вълна.

— Знаеш ли имена?

Неш се беше опасявал от този въпрос. „Хоук анд Доув“ се намираше откъм Камарата на представителите на Капитолия и беше любимо място за много конгресмени. „Монокъл“ бе от страната на Сената и всеки ден по обяд вътре можеше да срещнеш петима-шестима сенатори. „Боби Ван“ беше на една пресечка от Белия дом, точно срещу финансовото министерство. На този етап Неш не знаеше нищо конкретно и не смяташе да разпространява слухове.

— Все още нямам информация — отговори.

— Аз имам — измърмори Кенеди, намеквайки за лоши новини. — Не трябва да се разгласява, но министрите Холц и Хамъл са обядвали в „Боби Ван“.

— По дяволите! — прошепна Майк и погледна кадрите от спасителната операция на петнайсета улица. Министърът на финансите и министърът на търговията. Двама членове на правителството.

— Нямаме много информация от „Монокъл“. Ти имаш ли данни?

Неш погледна на големия екран картината, предавана от големия военен хеликоптер, който кръжеше над града. Току-що бе говорил с Арт Харис, който имаше информация от един от своите хора на местопроизшествието.

— Новините не са добри.

— По-точно?

— Цялата сграда се е сринала. Първоначалната ударна вълна е съборила половината, после горният етаж е паднал върху онова, което било останало. Преди няколко минути Харис ми каза, че според един от хората му на местопроизшествието единственият начин някой да е оцелял е, ако се е намирал в подземието, а дори тогава вероятността е много малка.

— Значи можем да смятаме за мъртъв всеки, който е бил в „Монокъл“.

— Боя се, че да. Обаждаме се в кабинетите на всички сенатори да проверим дали имат представа кой може да е бил там.

Неш отново замълча, докато Кенеди предаваше информацията на някого. Стори му се, че чу гласа на президента. След малко тя отново се обади: