Винс Флин - В случай на опасност

Заби коляно в корема на арабина, който потрепери и обели очи. Застина абсолютно неподвижно. Дървената бухалка изпадна от ръката му и се търкулна на тротоара. Рап огледа китките на мъжагата и видя три ясни драскотини. Още няколко имаше по врата му. Изведнъж усети позната миризма. Той се наведе и подуши ризата на арабина. Миришеше на дим. Като от прегоряла храна.

— Мич, какво да правя? — извика Ридли в момента, в който колата запали.

Рап се изправи. С дясната ръка хвана заглушителя; с лявата извади 9-милиметровия глок. Колата тръгна на задна. Рап завинти заглушителя на дулото и вдигна пистолета точно когато автомобилът потегляше. Първите два куршума спукаха гумите от дясната страна. Той мина между две паркирани коли, излезе на улицата и простреля и другите две гуми. Клатушкайки се, колата измина няколко метра, двигателят се мъчеше да преодолее голямото триене. Рап простреля огледалото от страната на шофьора. Двигателят заръмжа по-силно. Рап внимателно се прицели в страничното стъкло на шофьора и стреля в най-предната му част. То се пръсна на парченца.

— Вдигнете ръцете си така, че да ги виждам — изкрещя, — или ще ви пръсна шибаните кратуни! — Приближи се към колата. — Двамата от задната седалка, слизайте с вдигнати ръце. Хайде! Веднага!

Двамата се изсипаха от задната седалка и се проснаха на паважа. Рап се премести наляво така, че да вижда ясно Абад, който седеше зад волана.

— Абад, слизай!

Вратата бавно се отвори и арабинът слезе с вдигнати ръце. Мич махна с пистолета към задницата на колата:

— Ръцете върху багажника! Веднага!

Последва арабина, изрита краката му да се разкрачи и притисна дулото в тила му. Докато пребъркваше джобовете му със свободната ръка, попита:

— Къде бързаше толкова, Абад?

— Никъде.

— Защо не си вътре да се молиш?

— Аз…

— Не можеш да отговориш, а?

Рап подуши костюма на арабина и усети същата миризма на изгорено. Той буквално заби заглушителя в черепа на Абад.

— На барбекю ли си бил наскоро?

— Какво? — с хриплив глас измънка арабинът.

— Барбекю! Свински пържоли на скара!

— Не разбирам за какво говорите.

Рап хвана дясната му китка и изви ръката му зад гърба. Абад изпищя от болка. Мич приближи лицето си на сантиметри от неговото.

— Знам какво си правил, побъркан извратеняк! Измъчвал си моя приятел снощи, нали? Отрязал си му три пръста, напъхал си го в багажника и си го изгорил.

По лицето на арабина се изписа ужас, че са го разкрили. Рап изви ръката му по-силно.

— Искам адвокат! — изпищя Абад. Очите му се насълзиха от болка.

Рап се изсмя:

— Никакъв адвокат. И знаеш ли защо? Защото не съм ченге. — Завря пистолета в лицето на арабина. — Кога си виждал ченге да използва заглушител, кретен такъв? Ще ти дам две възможности за избор, Абад. — Изви ръката му още малко, без да се интересува от писъците му. — Или ще говориш, или ще ти отрежа пръстите, както си направил с приятеля ми. Само се съмнявам, че ще се отървеш с три. Всъщност съм сигурен, че ще пропееш, преди да започна да режа.

— Искам адвокат!

Мич се обърна към Ридли и тъкмо се канеше да му каже да докара колата, когато шумът от уличното движение бе заглушен от тътен, който проехтя над главите им и продължи като вълна към Мериленд. На всеки човек би му прозвучало като гръмотевица, но не на Рап и Ридли. И двамата знаеха точно от какво е и преди да успеят да кажат нещо, още две експлозии раздраха въздуха.

Неш стоеше в задната част на оперативната зала на шестия етаж на Националния антитерористичен център и гледаше отсрещната стена. Големият монитор бе разделен на четири. Едната секция показваше оценка за броя на пострадалите, на другите три се сменяха кадри от местата на взривовете. По-малки екрани от двете страни предаваха новини на живо от ФОКС, Би Би Си, Си Ен Ен, „Ал Джазира“, „Ал Арабия“ и местния канал на Ен Би Ес.

Бяха взривили три ресторанта почти точно в 12:30. В най-оживения час на обедната почивка. Информациите за броя на пострадалите бяха смразяващи. В момента бяха малко над триста. Неш бе толкова потресен, че попита Арт Харис дали не е печатна грешка. Заместник-директорът на НАТЦ от страна на ФБР му отговори, че според неговите хора дори било малко.

Неш не вярваше на очите си. Беше виждал кръвопролития в Багдад и Афганистан, но само като наблюдател. Съвсем различно изглеждаше, когато се случваше в града, където живееше и работеше. На всичкото отгоре го измъчваше ужасното подозрение, че терористите може да са се добрали до собствените им оценки на риска. Тази атака беше като взета от сценария, за който постоянно предупреждаваха от около седем години. И трите цели — „Монокъл“, „Хоук анд Доув“ и „Боби Ван“ — бяха посочени в доклада като високорискови обекти.