— Ще нанесем съкрушителен удар. Вие се обучавахте усилено месеци наред и сега сме към края на едно велико и славно пътуване. — Плъзна поглед по лицата на войниците си и на устните му бавно се изписа лукава усмивка. — Но преди да тръгнем към рая, ще се позабавляваме.
Бойците се засмяха и уверено закимаха.
— Някой има ли въпроси? — попита Карим, като се надяваше никой да няма.
Бяха преговорили всяка част от плана с толкова подробности, че нямаше място за колебание или съмнение. Задачите бяха репетирани с точност до минута. Картите бяха научени наизуст. Маршрутите бяха програмирани с джипиес, тъй че да няма загубили се и да достигнат целите си за броени минути, дори секунди.
Фарид направи крачка напред и застана изпънат като струна, насочил поглед право напред.
— Командире — заговори, — искам от името на всички да кажа, че за нас беше чест да служим под твоето водачество.
Карим погледна безупречния Фарид, сънародника си от Саудитска Арабия. Той единствен от групичката имаше някакви заложби да стане велик човек. Жалко, че трябваше да умре с останалите.
— За мен беше привилегия да ви водя — заяви. — Аллах е благосклонен към всички вас. За този ден ще се разказва векове напред. Народът ще боготвори храбростта ни, ще се възхищава от уменията ни и ще празнува победата ни. Часът настъпи. Твърде дълго се отбранявахме. Днес е денят, когато ще забием нож в сърцето на врага в името на исляма.
Карим погледна часовника и пак се обърна към Фарид. Кимна.
— Време е. — Погледна Хаким и нареди: — Отвори вратата.
След десет секунди синият седан бавно мина покрай един линкълн таун кар и излезе под лъчите на слънцето. Карим погледна часа. Тръгваха точно по плана. Сега най-важното бе да действат в синхрон. Искаше всички да пристигнат около дванайсет и трийсет. Ако изпратеше всички коли едновременно, онези, чиито цели бяха най-близо, щяха да пристигнат по-рано и да се наложи да чакат, а това само увеличаваше риска от непредвидени проблеми.
Две минути по-късно нареди на първия от микробусите на „Федерал Експрес“ да тръгне. После Карим нареди на останалите да се качат по колите. Самият той се настани на дясната седалка на линкълна, а Хаким седна зад волана.
— Твоят човек потвърди ли? — скептично попита Карим.
— Да. Каза, че няма проблем. — Приятелят му посочи часовника на таблото. — Точно в дванайсет и двайсет и три източно стандартно време цялата система за следене на уличното движение ще се срине.
— Каза ли му да изкара от строя само камерите. Ако и светофарите откажат, никога няма да се измъкнем от града.
— Той ме увери — отговори Хаким, на когото вече му беше писнало да повтаря едно и също. — Затова съм предвидил и събърбана, за всеки случай.
— Наред ли е всичко с Ахмед? — неспокойно попита Карим.
Хаким въздъхна. Рано сутринта, точно преди изгрев, бе оставил снайпериста близо до втората им цел, за да наблюдава и да дава информация.
— Да, всичко е наред. Говорих с него преди по-малко от трийсет минути.
— Добре. — Карим погледна часовника си и посочи към отворената врата: — Да тръгваме.
Хаким потегли. Другите три коли тръгнаха след линкълна по извитите алеи в запустялата индустриална зона. След като минаха през река Анакостия, три от автомобилите завиха по Кентъки Авеню, а единият микробус продължи по Пенсилвания Авеню. Карим следеше ориентирите. Беше ги изучавал на снимки, но за първи път ги виждаше на живо. Когато стигнаха Стантън Парк, сърцето му затуптя тревожно.
От слушалката му се чу гласът на Фарид:
— Тук е Бил. Готов съм. Приемате ли?
Карим бръкна под сакото си и включи радиостанцията на режим „Предаване“:
— Чувам те, Бил. Късмет.
Линкълнът зави по улица С. Третият микробус го следваше, но събърбанът продължи на север по Масачузетс Авеню. Капитолия се издигаше величествено на няколко пресечки напред. После изведнъж изчезна, когато улицата се спусна и огромната сграда на Сената се появи пред тях. На Първо Авеню Карим почувства, че сърцето му всеки момент ще изскочи от гърдите му. Хаким си заподсвирква някаква мелодия, която не му беше позната. Как беше възможно да е толкова спокоен в такъв момент? Завиха надясно и продължиха на север; целта им беше само на една пресечка напред. Карим погледна надясно и се усмихна при вида на синия автомобил, който Фарид бе оставил на паркинга само няколко минути по-рано.
На Първо Авеню и улица Д Хаким зави по малка пряка вдясно и спря, оставяйки място само колкото микробусът да напъха предницата си зад тях. Карим погледна часовника, който тъкмо се беше сменил от 12:27 на 12:28. Погледна своя на ръката, за да се увери, че се разминават само с няколко секунди.
Читать дальше