Винс Флин - В случай на опасност

Мич грабна слушалката.

— Какво става?

— Голям проблем. — Гласът на Неш прозвуча разтревожено.

— Казвай.

— Почти съм сигурен, че Джонсън е в моргата. Дадох негово описание на един приятел и той току-що ми се обади. В четири тази сутрин намерили труп, отговарящ на описанието в багажника на горяща кола.

— По дяволите!

— Има и още нещо, Мич. Мисля, че са го измъчвали. Три пръста на десния крак липсват. Според съдебния лекар не са ампутирани от хирург.

Стомахът на Рап се сви. „Само не сега“ — помисли си.

— Имаш ли всичките му доклади?

— Да.

— Джонсън имаше шестима заподозрени, нали?

— Да.

— Върви в НАТЦ колкото можеш по-скоро и нареди шестимата незабавно да бъдат включени в системата. Да ги поставят на челно място в списъка за следене. Ако някой ти създава проблеми, кажи, че заповедта е на Айрини. Ако продължават да мърморят за протокола, кажи им първо да обявят онези типове за следене и тогава да ми се обадят.

— Какъв източник да цитирам? Ще искат да знаят откъде имам информацията.

— Кажи им, че я имаме от мой колега в „Мосад“, и ми се обади с потвърждение веднага щом стане. Трябва да бягам.

Рап затвори и погледна Кенеди:

— Джонсън е в моргата с три отрязани пръста. Трябва да свалим картите. Налага се да кажеш на президента да събере Съвета за национална сигурност.

— И какво да им кажем? — намеси се О’Браян. — Че противно на всичко, което говорим, все пак сме изпратили агент под прикритие в джамия и сега е мъртъв? Всички ще отидем зад решетките.

Мич грабна сакото си и тръгна към вратата.

— Не ме интересува какво ще му кажете. Хвърлете отговорността върху мен, кажете, че израелците са дали информацията. Измислете нещо. Същественото е, че ако Джонсън е мъртъв, онези негодници са в града.

Когато Рап стигна до вратата, Кенеди попита:

— Къде отиваш?

— Сигурен съм, че вече са се омели, но ще отида в джамията и ще се опитам да разбера какво е станало.

— Не, няма да ходиш сам!

— Айрини, имай ми доверие. Те имат повече основания да се страхуват, отколкото аз.

Кенеди го изпрати с поглед, после се обърна към Ридли:

— Върви с него. И се погрижи да не убива никого… освен ако не е абсолютно наложително.

Ридли скочи от стола и хукна след Рап. Кенеди взе телефона и набра номера на Ситуационната стая в Белия дом. Когато от другата страна вдигнаха, тя каза:

— Имаме спешен случай. Трябва да говоря с президента.

Карим беше с тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на сиви и сини райета. Отлично смазаният пистолет бе в кобур на десния му хълбок, на левия висеше радиостанция. Тънък кабел с телесен цвят излизаше от яката на ризата му и влизаше в ухото. На ревера му гордо стоеше значка с американското знаме. Той се изпъчи и мина покрай хората си, строени в редица, сякаш бяха на парад. В известен смисъл бяха. В най-лявата част на строя Фарид стоеше пред син форд фюжън. Беше облечен почти като Карим, само нямаше слушалка. Колата беше с фалшиви държавни номера. Ничия задача не беше лека днес, но Фарид пръв щеше да заеме позиция. Ако не успееше, това щеше да окаже лавинообразен ефект върху операцията. След това в редицата бяха спрени три еднакви микробуса „Шевролет“. На страната на всеки от тях бе щампована лилаво-оранжевата емблема на „Федерал Експрес“. Пред микробусите стоеше по един човек, всеки — с униформа на шофьор от куриерската фирма. Десните джобове на панталоните им бяха преправени така, че да поберат пистолетите им със заглушители.

Най-отдясно в строя стояха двама мъже с пълно оборудване на полицейския отряд за бързо реагиране. Зад тях бе спрян голям черен шевролет събърбан, също с фалшиви държавни номера. Беше с тъмни стъкла и сигнална лампа върху предния капак. Карим страшно се гордееше с добре дисциплинираните, обучени като машини мъже пред него. Приближи се до Фазул — един от мароканците, който носеше униформа на куриер от „Федерал Експрес“.

Карим протегна ръката си с обърната нагоре длан и каза:

— Личното ти оръжие.

Фазул направи точно каквото го бяха учили. С една ръка извади пистолета от джоба и го подаде за проверка с насочено надолу дуло.

Карим взе оръжието и като го завъртя в ръце, с възхищение разгледа идеално смазания затвор. След няколко секунди върна оръжието на младежа и продължи проверката. Направи същото с всеки от хората си, после се върна пред строя, където стоеше Хаким. Усмихна му се, обърна се и заговори на бойците: