Винс Флин - В случай на опасност

— Не сме тръгнали да нападаме тия негодници, само ще влезем и ще огледаме.

— Двама души от ЦРУ? — измърмори Ридли, като се замисли каква ли статия ще се появи в „Поуст“. — Хубаво ще се наредим.

— Спокойно, бе… не идвам за пръв път.

— Какво? — стресна се Ридли.

— Идвал съм два-три пъти.

Отначало Ридли помисли, че се шегува, но после осъзна, че е сериозен.

— Сериозно ли говориш?

— Да, по дяволите. Преди около шест месеца дойдох в петък. Няма да повярваш каква проповед изнесе имамът. Щеше да си помислиш, че си в Мека при най-побърканите фанатици.

Рап намали, когато стигна входа на джамията. Зави зад ъгъла и спря точно пред един пожарен кран. Отвори багажника и слезе. Двамата отидоха отзад и Рап вдигна капака на един сандък. Вътре в стиропорени отливки имаше карабина M-4, два пистолета и шест резервни пълнителя.

— Имаш ли пистолет?

— Да — отвърна Ридли.

— Колко резервни пълнителя имаш?

— Два.

— Добре.

Рап имаше един 9-милиметров глок 19 в кобур на левия си хълбок и два резервни пълнителя с по седемнайсет патрона. Взе заглушителя за пистолета и го прибра в предния си джоб, после грабна 45-калибровия глок 21, в случай че му трябва допълнителна огнева сила.

— Боже мой, Мич, нали само щяхме да огледаме.

Рап взе още един резервен тринайсетпатронен пълнител за 45-калибровия пистолет.

— Крис Джонсън не е слабак. — Дръпна затвора на глока, за да се увери, че е зареден, и го пъхна с кобура под колана. — Не смятам да свърша в някой багажник, опечен като картоф. — Отвори друго куфарче и взе две радиостанции и две безжични слушалки. Подаде единия комплект на Ридли. — Аз влизам. Ти стой вън и дръж улицата под око.

— Какво… проклятие! — възкликна удивено Ридли.

Рап проследи погледа на колегата си и видя четирима мъже, които излязоха от страничната врата на джамията и се приближиха до една паркирана кола. Единият беше висок около два метра. Багажникът на колата беше отворен.

— Да вървим — каза Рап, като внимателно затвори багажника, и двамата тръгнаха.

— Как се казваше дребосъкът, за когото говори Джонсън?

— Абад бин Бааз.

— Точно така. Мисля, че това е той… оня ниският.

— И аз така мисля.

— А пък оня високият. И той е от снимките… първият.

— Да. Чудя се защо не са вътре да се молят като всички останали?

Рап вървеше с половин крачка пред Ридли. Внимателно оглеждаше четиримата мъже, преценяваше каква заплаха представляват. Двама носеха якета с отворени яки. Другите бяха по ризи. Никой не изглеждаше въоръжен. Високият пръв ги забеляза. Вече беше стигнал до колата и бе оставил някакъв сак в багажника. Погледна Рап в очите и без да каже дума, тръгна към двамата агенти.

Погледът на арабина не се хареса на Рап. Този тип бе склонен към насилие. С надеждата да отвлече вниманието му, Мич погледна последния от четиримата и каза:

— Абад, как си? — Непринуденият му тон обърка мъжагата. Деляха ги десетина метра. — Трябва да поговорим.

Рап знаеше, че навлиза на разстояние, на което огнестрелното оръжие не е ефективно, освен ако вече не си го извадил. Мъжагата застана между него и Абад, затова Рап спря и направи знак на Ридли да остане зад него.

— Не ги познавам — каза Абад.

— Влизай в колата — нареди мъжагата и пак тръгна към Мич.

Вдигна лявата си ръка и я размаха, сякаш пропъждаше куче. Изведнъж в дясната се появи малка дървена бухалка.

— Спокойно, юнак — предупреди го Рап.

— Махайте се. Нямате работа тук.

— Така ли? Да си чувал, че тротоарите са обществена собственост?

— Това е имот на джамията. — Мъжагата посочи триетажната тухлена сграда. — Махайте се.

— Няма да стане.

— Тръгвайте си веднага! — изкрещя мъжагата.

Направи крачка напред и вдигна бухалката в опит да сплаши агентите.

На Рап му хрумна, че мръсникът вероятно е използвал същата бухалка върху Джонсън. Погледна го заплашително и предупреди:

— Прибери това нещо, че ще ти го набутам в задника и ще заприличаш на сладолед на клечка.

Мъжагата не се отказа. Размаха бухалката над главата си.

Без да се обръща, Рап каза на колегата си:

— Ако се наложи да стреляш, не го убивай.

Поколеба се, сякаш се канеше да отстъпи. Знаеше, че така нападателят ще продължи да се приближава и ще стане по-невнимателен. Внезапно Рап пренесе цялата си тежест напред и нападна. Ходът му се оказа сполучлив. Мъжагата бе свикнал хората да отстъпват пред него. Когато видя да го нападат, застина за секунда, но това бе достатъчно за Мич. Направи отвличаща вниманието крачка надясно, но се хвърли право напред. С лявата си ръка хвана ръката му с бухалката, а с дясната сграбчи арабина за гърлото. Натисна с цялата си тежест, пренасяйки инерцията си върху тялото на мъжагата. Арабинът се просна по гръб. Когато залиташе, успя да хване Рап за рамото, но това не спря падането му. Рап не се опита да се задържи. Стовари се върху мъжагата, като блъсна главата му в бетонния тротоар.