Винс Флин - В случай на опасност

— Искам да видя адвоката си — проплака арабинът.

— Отговорен ли е за атентатите? — попита Лонсдейл.

— Участва в групата.

Тя се приближи до арестанта и попита:

— Знаеш ли коя съм?

— Не — отговори Абад и я погледна обнадеждено.

— Казвам се сенатор Барбара Лонсдейл.

— Аз съм американски гражданин!

Лонсдейл се престори, че не е чула.

— Знаеш ли къде трябваше да обядвам днес?

— Не — объркано отговори Абад.

— В „Монокъл“. Изпратих ръководителя на политическия ми екип вместо мен.

Арабинът нервно премести поглед от Лонсдейл към Неш и Рап.

— Знам си правата. Искам адвокат!

Лонсдейл внезапно замахна и го зашлеви.

— Той беше най-добрият ми приятел!

Абад я погледна уплашено и повтори с още по-плачлив глас:

— Аз съм американски гражданин. Имам право на адвокат.

— Ако си американски гражданин, значи си изменник — изсъска тя — и ще използвам цялата си власт, за да ти издействам смъртна присъда.

Рап, който все още стоеше при вратата, чу някакъв шум. С Неш се спогледаха. Шумът отново се чу. Далечен. Приглушен.

— Това да не са изстрели?

Рап понечи да отвори вратата, но чу по-силен гърмеж. Стените леко потрепериха. Ако си участвал в битка дори само веднъж, до края на живота си помниш шумовете, усещанията, миризмите. Рап имаше богат опит. Погледна Неш и на лицето му се изписа силна загриженост.

— Според мен това беше ръчна граната.

— И аз така мисля.

Мич посегна към дръжката на вратата и попита:

— Имаш ли пластмасови белезници у теб?

— Не.

Рап отвори вратата. Инстинктите му подсказваха, че се случва нещо ужасно. Погледна големия екран и се почуди за момент дали шумът и гърмежите не са оттам. Внезапно главната врата на оперативния център се разби и в помещението нахълта мъж с пълно снаряжение на полицай от специалния отряд. Насочи оръжието си нагоре към мястото, където точно в този момент стояха двамата агенти, придружаващи Лонсдейл. Те плахо вдигнаха ръце. Нападателят ги застреля в главите.

Рап потрепери, умът му трескаво се опитваше да осмисли немислимото. Още двама мъже с черни униформи нахълтаха през вратата и започнаха да стрелят по специалистите в залата, които отчаяно се опитваха да се скрият. Мич машинално бе стиснал пистолета си с лявата ръка. Обърна се към Неш и изкрещя:

— Зашемети го!

Неш вече бе посегнал към пистолета си. Беше участвал в сражения заедно с Рап и му имаше пълно доверие. Той извади тежкото си оръжие от кобура и удари Абад по слепоочието. Арабинът се стовари на земята.

— Сенаторе — изкрещя Рап, — тичайте в ъгъла и залегнете там!

Неш дотича при него до вратата. Двамата се загледаха в случващото се долу. Водачът на нападателите спря и погледна над рамото си. Вдигна десния си юмрук. Нападателите се наредиха в колона, бяха общо шестима. Водачът посочи напред и шестимата тръгнаха през помещението, като стреляха във всички посоки. Действаха като по учебник. Рап и Неш бяха наблюдавали такива тренировки стотици пъти. Вървящият най-отпред покрива централния сектор. Вторият отговаря за сектора вляво, третият — вдясно. Така се редуват до шестия човек, който стреля навсякъде.

Нападателите стреляха, но това не беше хаотичен огън на необучени войници. Тези хора се целеха точно, само с единични куршуми.

— Това са те! — изкрещя Рап.

— Да ги убием! — отвърна Неш и пристъпи напред.

Мич го спря:

— Имат бронежилетки!

Опита се да прецени ситуацията. Нападателите се движеха отляво надясно спрямо мястото, на което се намираха двамата агенти. Ако започнеха да стрелят сега, при най-голям късмет можеха да свалят двама-трима, преди другите да отвърнат на огъня. Тук нямаха възможност да се скрият и куршумите щяха да ги улучат.

— Искам да пропълзиш до ръба на балкона и да се прицелиш във водача им. Това е слабото им място. Ако го свалиш, аз ще се разправя с останалите.

— Ще ги атакуваш ли? — поклати глава Неш. — Това е лудост.

Рап сякаш не го чу. Представяше си много ясно всичко. Вдигна левия си лакът и се потупа по хълбока.

— Стреляй първо в шлема му. После се цели в слабото място на бронежилетката. Точно тук, отстрани.

Той избута Неш напред, после приклекна и се запромъква покрай стената.

Неш пропълзя до ръба на платформата, като си мърмореше. В сложна ситуация като тази човек няма време да мисли и да обсъжда планове. Просто изпълняваш и се надяваш да има ефект. Той се подпря на една от пречките на парапета и се прицели във водача на нападателите. От лявата му страна Рап изкрещя: