Винс Флин - В случай на опасност

В джобче малко под деколтето на жилетката намери детонатора. Внимателно го извади и погледна цифровия дисплей, който в този момент се смени от четирийсет и четири на четирийсет и три секунди. Той устоя на подтика да изтръгне жиците от устройството, защото това можеше да взриви експлозива. Рап огледа помещението, което сега беше пълно с ранени, викащи за помощ. Абсурдно бе да се опитва да евакуира всички тези хора за малко повече от половин минута. Погледът му се спря върху прозорците от североизточната страна на сградата. Шест етажа под тях беше рампата на подземния паркинг.

Рап не беше сигурен, че стъклото е бронирано, но вероятността да е така беше голяма. Стъклото обаче би трябвало да е предвидено така, че да предпазва от външно нападение, не от вътрешен взрив. Той бързо огледа другите пет трупа. Сигурно всичките имаха такива жилетки.

Точно когато Неш се приближи, Мич се завъртя, насочи пистолета си към прозореца и стреля четири пъти. Куршумите го пробиха, но не го счупиха. Отново изстреля няколко куршума бързо един след друг. За по-малко от четири секунди изпразни пълнителя и в един участък с размери около петдесет на петдесет сантиметра стъклото започна да поддава.

Всички в помещението се втренчиха в този човек, стрелящ като обезумял по прозореца.

Рап посегна към последния си зареден пълнител и изкрещя:

— Носят жилетки с експлозив! Арт, помогнете ми с труповете! Има трийсет секунди, докато започнат да…

Думите му бяха заглушени от изстрелите на Неш, който също започна да стреля по прозореца.

В стъклото се отвори назъбена дупка, голяма, колкото през нея да премине кофа за боклук. Рап прибра пистолета и изкрещя на Неш:

— Хващай го от другата страна!

Наведоха се, хванаха парализирания терорист за краката и за жилетката, вдигнаха го и хукнаха към прозореца. Рап закрещя на останалите, които стояха наблизо и гледаха:

— Хванете някой труп! Бързо!

Когато приближиха прозореца, той извика:

— Не спирай!

Двамата с Неш продължиха и запратиха терориста с главата напред към отвора. Стъклото поддаде и тялото полетя надолу към бетонната рампа.

Двамата не загубиха време да гледат какво е станало долу. Обърнаха се и хукнаха обратно. Още хора се притекоха на помощ, някои бяха ранени. Рап и Неш хванаха последния от шестимата терористи и хукнаха към прозореца. Отпред техни колеги изхвърляха друг труп, както те бяха направили.

Още три тела бързо изхвърчаха през прозореца. Рап започваше да си мисли, че ще успеят, когато хората, носещи друг труп пред тях, го изпуснаха. Неш забави крачка, но Мич изкрещя:

— От моята страна!

Заобиколиха тичешком двамата агенти, един от които бе паднал и от ръката му течеше кръв. Дупката вече бе много по-голяма, тъй че Рап и Неш успяха да прехвърлят трупа от няколко крачки разстояние, после се втурнаха да помагат за последния. Надойдоха и други. Накрая четирима хванаха тялото за крайниците и го изпратиха през прозореца навън.

Рап понечи да погледне, за да се убеди, че мъртвите терористи са паднали върху бетонната рампа, но осъзна каква глупост щеше да направи. Неш го хвана за рамото и го повлече надалеч от прозореца. По пътя накараха всички да се отдръпнат. Внезапно отдолу отекна взрив, ударната вълна разтърси счупения прозорец.

Рап се обърна към Неш, въодушевен от успеха. Видя, че приятелят му с ужасени очи гледа нещо на пода, и проследи погледа му. На земята с дупка в челото лежеше секретарката им Джесика.

Когато Неш вкара колата в двора на къщата си, наближаваше полунощ. Той прибра минивана в гаража, изключи от скорост и остана няколко минути с ръце на волана. С нежелание бе тръгнал от службата. Не че не копнееше да види жена си и децата си, просто имаше твърде много работа за вършене. Жертвите в Националния антитерористичен център бяха трийсет и осем, седемнайсет други бяха ранени, трима — с опасност за живота. Единствената утеха бе, че можеше да е много по-зле.

Това повтаряха всички като успокоение за онези, които бяха преживели този ад. Мъже като Неш и Рап, заставали неведнъж очи в очи със смъртта, се справяха по-лесно, но мнозина от хората, които бяха станали свидетели на смъртта на свои близки колеги и приятели, едва издържаха. Някои се върнаха на работа, защото подсъзнателно знаеха, че това е единственият начин да не мислят за случилото се, но удивително голям брой или се поддадоха на истерията, или изпаднаха в шок.

Докато помагаше на психологически пострадалите да слязат в кафенето, той внезапно осъзна, че тези хора са цивилни. Не бяха тренирани като морските пехотинци за битки. От Ленгли, ФБР и други служби изпратиха хора на помощ. Арт Харис проведе ожесточен спор с някакъв голям шеф от Бюрото, който искаше оперативният център да бъде запечатан и да се обработи като място на престъпление. Харис беше непреклонен, че центърът трябва да заработи възможно най-скоро. Другият агент не отстъпваше и заповяда разчистването веднага да бъде прекратено. Труповете трябвало да останат точно където са били, докато дойдат криминалистите. Двамата се разкрещяха и Рап побърза да реши спора. Приближи се, нокаутира агента и заповяда всички да се връщат на работа.