Винс Флин - В случай на опасност

Докато лежеше по гръб и се опитваше да осмисли какво се е случило, точно тази мисъл витаеше в съзнанието му. Не разбираше къде бяха сбъркали. Униформите на спецполицаи им бяха послужили идеално. Всеки охранител или агент, когото срещнеха, застиваше. Точно както бе предвидил Карим. Всички освен този мъж, застанал над него. Фарид си спомни как затворът на карабината му спря в крайно задно положение. С палец той натисна лостчето за освобождаване на пълнителя, посегна да вземе нов. Направи му впечатление, че изведнъж гърмежите бяха заглъхнали. Усети движение отзад, после остра болка прониза гърба му. Изпусна карабината и падна на лявата си страна, изтърколи се по гръб.

Сега, проснат на пода, Фарид осъзна, че не чувства краката си. Опита се да ги размърда, но сякаш огромен товар ги притискаше. Той вдигна глава и погледна долната част на тялото си. Всичко изглеждаше нормално. Отчаяно опита отново да раздвижи краката си и тогава осъзна жестоката истина — че са парализирани. Болката, която го беше пронизала, явно бе от куршуми, които бяха прекъснали гръбначния му стълб. Пораженията обаче бяха доста ниско — все още можеше да движи ръцете си. За секунда си се представи в инвалидна количка, после осъзна, че идеята е абсурдна. Нали все още бяха с жилетките.

Погледна надясно да види какво е станало с другите. Видя само купчина черни обувки, бронежилетки, ръкавици и шлемове. Всички бяха мъртви. Мъжът, застанал над него, закрещя на някого и Фарид си спомни заповедта на Карим. Беше му казал да не се колебае, ако види опасност от провал. Да натисне копчето на детонатора и да взриви жилетките. Фарид се замисли колко ли време е минало от влизането им в сградата. Опита се да си спомни къде е сложил детонатора. Всичко друго бе репетирано, но това допълнение към плана беше дошло в последната минута. Той опипа униформата и се сети, че го е сложил в джоба на левия си хълбок. Посегна надолу, но чу гърмеж, нещо проблесна и силна болка прониза рамото му.

Рап застана зад последния терорист и огледа пораженията. Държеше пистолета насочен към взривената врата, защото се опасяваше да не дойдат още. Наоколо се чуваха стонове и викове. Отдясно Арт Харис, с окървавена риза, излезе от кабинета си. Стъпваше несигурно върху счупените стъкла на пода, но иначе изглеждаше добре. Рап имаше един патрон в цевта и още осем в ръкохватката. Освободи наполовина празния пълнител, прибра го в джоба и го смени с пълен.

Започнаха да се появяват още хора. Твърде малко от тях бяха въоръжени.

— Арт! — изкрещя Мич. — Вземи хора и обезопасете вратата!

Харис закрещя заповеди на неколцина агенти.

Рап долови движение под себе си. Погледна надолу и видя, че терористът посяга към джоба си. Той веднага си представи граната. Смъкна пистолета и простреля терориста в рамото. Ръката му подскочи няколко сантиметра, после пак падна под леко неестествен ъгъл. Пръстите му потрепнаха.

След като стъпи върху другата му ръка, Мич се наведе и опипа джоба, към който беше посегнал. Вътре имаше нещо квадратно. Рап бръкна в джоба и извади електронен детонатор с размер на тесте карти. Разгледа го за секунда, после сведе очи към проснатия на пода терорист.

— Колко жалко, че няма да можеш да го използваш.

— Няма значение — отговори раненият на перфектен английски. Усмихна се и добави: — То само щеше да ускори неизбежното.

Рап насочи пистолета си към лицето на терориста и смъкна предпазните му очила.

— Какво означава това?

— Не ме е страх от смъртта. Аз вече станах мъченик. Убих много американци. Аллах ще бъде много доволен от мен.

Мич мразеше тази дума — мъченик. Преди доста време бе научил, че хората, които обичат да я употребяват, са луди фанатици. Фактът, че този човек, на когото току-що бе прекъснал гръбначния стълб, бе ранил в рамото, го гледаше спокойно, като изпаднал във висше религиозно блаженство, беше изключително обезпокоителен. Той го заоглежда от глава до пети. Бронежилетката му бе натъпкана с резервни пълнители за карабината, но нямаше почти нищо друго. На врата му обаче се показваше парче плат, сякаш носеше друга дреха отдолу. Рап напъха детонатора в джоба си и дръпна велкрото и ципа на бойната жилетка. Тя се разтвори и онова, което видя, го накара да се вцепени за секунда. Отдолу имаше друга жилетка и джобовете й, предназначени за пълнители, бяха натъпкани със сивкави плочки пластичен експлозив. Както бомбите, които бяха избухнали по-рано през деня, в мекото вещество бяха напъхани сачми от лагери.