Лонсдейл се втренчи в дългогодишния си съветник и дълго време не каза нищо.
— Не говориш сериозно.
— Сериозно говоря и не разбирам защо си се захванала с такава злоба с тях. В този град има толкова нередности.
Тя остави чашата. Беше свикнала с шегите му, но това беше друго. Сърдито попита:
— Шегуваш се, нали?
— Не, говоря сериозно.
— Ако е така, мисля, че грешиш.
— Погледнала ли си резултатите от социологическите проучвания по този въпрос?
— Да… над деветдесет процента от гражданите са против изтезанията.
— И над седемдесет процента смятат, че трябва да кастрираме педофилите.
— Процентът не е толкова висок.
— Зависи как ще зададеш въпроса.
— Това може да се каже за всяко социологическо проучване — пренебрежително каза Лонсдейл.
Уосън вдигна пръст:
— Точно така са се получили деветдесетте процента против изтезанията. Въпросът е бил зададен без контекст. Да или не на изтезанията. — Намръщи се. — Тъй де, кой кретен ще се обяви за изтезанията?
— Изненадващо много хора.
— Чела ли си „Време за убиване“ на Гришам?
— Да.
— Спомняш ли си, когато двама селяци изнасилват момиченцето и бащата ги убива? Ще осъдиш ли бащата, или ще го пуснеш? За момент престани да мислиш като политик. Когато четеше книгата, да го осъдят ли искаше, или да го освободят?
— Да го освободят, разбира се. Но това няма нищо общо с…
— Има, и още как! — прекъсна я Уосън.
— Ти пиян ли си?
— Де да бях. — Той отпи голяма глътка. — Задай си един въпрос. Защо Рап с такава готовност се явява пред твоята комисия?
— Защото няма друг избор.
— Глупости. Знаеш, че от месеци те върти на малкия си пръст.
— Защо тогава?
— Защото така е решил. — Уосън се наведе към началничката си, която заклати скептично глава. — Искам да разбереш нещо. Терористите са като педофилите.
— Моля? Откога си станал фанатик от десницата?
Уосън продължи, сякаш не чу обвинението:
— Ако попиташ сто души дали са за изтезанията, нищожен брой ще кажат „да“. Ако попиташ сто души дали педофилите трябва да се кастрират… същата работа. — Уосън допи уискито си, взе празната чаша на сенаторката и пак отиде при бара. — Ама я им покажи снимка на петгодишната Сузи Джоунс и им кажи, че е била отвлечена посред нощ от леглото, замъкната в някое мазе и изнасилена неколкократно от грозен, космат четирийсет и пет годишен мъж, два пъти осъждан за сексуален тормоз на малолетни. — Той сложи лед в двете чаши. — Кажи им, че държавата е похарчила стотици хиляди долари в опит да поправи тази отрепка. Обясни им, че процентът на превъзпиталите се педофили е под пет, и тогава ги попитай дали искат на това нищожество да му бъдат отрязани топките. — Уосън наля уиски в чашите и се върна при дивана и креслата. Подаде на Лонсдейл едното питие и допълни: — Тогава числата ще се обърнат. Деветдесет процента ще са за кастрирането.
Седна на креслото и вдигна краката си на масичката.
— Аргументите ти са безпочвени. Хората се отвращават да гледат изтезания.
— Бъркаш престъплението с наказанието. Никой от хората, за които току-що споменах, не искат да виждат как педофилът става евнух. Но това не означава, че не са съгласни някой друг да свърши работата вместо тях.
— Ама обвиняемите трябва първо да бъдат осъдени. Голяма грешка е някой да наказва човек, който не се е явил пред съда. Точно това прави страната ни толкова уникална. — Лонсдейл поклати глава. — Не, аргументите ти са безсмислени.
— Ти приемаш, че Рап е искал да накаже онзи човек. — Уосън отпи глътка уиски. — Не мисля, че е било така. Мисля, че се е опитвал да го накара да проговори.
— Това са глупости. Ние сме правова държава.
Уосън вдигна ръце:
— Изчакай да довърша, преди да започнеш една от онези речи в стила на Джеферсън, каквито вие, сенаторите много обичате да произнасяте. Ако попиташ хората дали са за изтезанията, деветдесет процента ще са против. Попитай ги обаче какво трябва да направи ЦРУ, ако залови висш член на „Ал Кайда“, който е организирал нападения в Афганистан или Ирак и е убил хиляди души. Кажи им, че ЦРУ има проверена информация, че се подготвя нова атака, и този човек може да даде сведения, с чиято помощ тя да бъде предотвратена. Попитай ги дали е допустимо да понабият този тип, или да го накарат да си помисли, че ще се удави, за да издаде тази информация. Тогава изведнъж седемдесет процента ще са за. — Той вдигна пръст. — Слушай нататък. Мога да вдигна този процент до деветдесет, ако дадеш на хората трета възможност за избор.
Читать дальше