Винс Флин - В случай на опасност

— Виждаш ли? Мама и татко се обичат.

Той не млъкна, затова тя отново целуна мъжа си.

Неш се убеди, че жена му няма намерение да го удари, затова се включи със страст. След секунда целувката им вече не беше само за пред детето. Неш я притисна по-силно към себе си. Чарли бавно престана да плаче, но те продължиха да се притискат. Маги бръкна под колана му и стисна леко.

Отмести устните си от неговите и му подаде бузата си.

— Долу май всичко действа както трябва.

Неш закима енергично:

— Да се качим горе.

— Ще трябва да почакаш.

— Желая те — изстена той.

— И аз те обичам.

Чарли се закиска.

— Точно така — каза Маги. — Мама и татко се обичат.

Бебето отново изрече мръсната дума, малко по-тихо и внимателно този път.

Неш го погледна и измърмори:

— Точно така, приятел.

Маги най-сетне не издържа и се разсмя:

— Ужасен си!

— Знам.

— Как мина денят? — загрижено попита тя.

— Беше интересно.

— Но не можеш да ми разкажеш.

— Не.

Тя леко настръхна. Щастливият момент отмина и в малкия им дом отново се завърна стресът от работата.

— Само ми обещай, че ще ме предупредиш, ако стане. Не искам някоя сутрин да се събудя и да прочета във вестника.

Неш я целуна по челото.

— Обещавам.

Сенатор Лонсдейл тихо излезе на терасата на кабинета си. Застана неподвижно и се загледа в далечината. Залязващото слънце къпеше колоните на Върховния съд с брилянтно оранжево сияние, но тя не забелязваше тази красота. Стоеше като вцепенена от любов девойка и гледаше втренчено Уейд Клайн, застанал с гръб към нея, опрян с една ръка на парапета, а с другата държеше мобилния си телефон. Никога не го беше виждала без сако и сега плъзна поглед по широките му рамене и стегнатите му задни части. Лонсдейл си пое леко дъх и прехапа долната си устна. Като девойка може би пак бе оглеждала така мъжете, но не си спомняше да е имала такива еротични мисли.

След смъртта на съпруга си бе имала не един любовник, но никога толкова млад. „Това — помисли си — трябва да стане много дискретно.“

Клайн се обърна и се усмихна. Вдигна предупредително пръст.

— Трябва да тръгвам. Сенаторът е там. Ще ти се обадя по-късно.

Нещо в тона му загатваше, че „сенаторът“ е жена.

— С кого ще се срещаш? — попита Лонсдейл с възможно най-голямо безразличие.

След кратко колебание Клайн отговори:

— Жена ми. Живее в Ню Йорк.

— О! — изненада се тя, като веднага отбеляза факта, че преди да затвори, той не беше казал на жена си, че я обича. — Заедно ли живеете?

— И да, и не — малко глуповато отвърна Клайн. — Имам апартамент там, но съм толкова зает, че е късмет, ако успея да се прибера веднъж на две седмици.

— Е — отбеляза тя, като отново огледа тялото му, — очевидно намираш време да ходиш на фитнес.

— Това е единственото, което ми помага да не полудея.

— Не забравяй, че животът е кратък. Научих този урок по трудния начин със съпруга си. Той работеше по седемдесет-осемдесет часа седмично, искаше да изгради семеен бизнес, а умря на четирийсет и пет.

— Много жалко.

— Така е. Е, все пак ми остави красива дъщеря и финансова сигурност.

— Сигурен съм, че е наследила красотата си от теб — усмихна се Клайн.

— Благодаря. — Лонсдейл добре знаеше как да приема комплименти. — Искаш ли да пийнем по нещо или просто да изпушим по една цигара.

— С удоволствие.

— Чудесно. — Тя влезе в стаята. — Аз ще пия водка с лед и лимонов сок. Ти какво искаш?

— Същото, но нека аз да налея. Само ми кажи къде е алкохолът и ще се погрижа.

Лонсдейл му показа, после взе цигарите си и отново излезе на верандата. Клайн се върна след малко и й подаде питието.

— Ох, имах нужда от нещо такова.

Понечи да отпие, но сенаторката го спря:

— Първо да вдигнем наздравица. — Вдигна чашата. — Да изживеем живота си, без да пропуснем нещо! — Намигна му и отпи.

— Пия за това.

— Е, как мина денят?

— Беше доста скапан — небрежно отговори Клайн. — Всъщност… бих казал, че беше един от най-лошите в живота ми.

Сенаторката остави чашата си на черната масичка до тях.

— Наистина ли?

— И още как.

— Какво стана?

Клайн се замисли за събитията през деня. Съжаляваше, че се е поддал на инстинкта си и е имал глупостта да подцени Рап. В крайна сметка този човек беше професионален убиец. Дори само една трета от слуховете да бяха верни, той бе вършил неописуеми неща. Кои бяха те да си мислят, че ще го изобличат? Пък и едно беше да използваш правосъдната система, а съвсем друго да навлезеш на негова територия, както глупаво бе направил той. Спомни си случилото се в тясната стая за разпити. Знаеше, че много нощи наред щеше да го сънува в кошмарите си.