Винс Флин - В случай на опасност

— Искате да уважавам някого само защото е бил бюрократ в продължение на двайсет и пет години, без да отчитате нарушенията и беззаконията, които е допускал или вършил?

— Ето — заяви Кендрик, като се обърна към председателя и заместника му, — така ще се държи, ако случаят бъде прехвърлен към нейната комисия. Ще превърне изслушването в съдебен процес и ще се вживее в ролята на съдия, въпреки че е предубедена.

— Не е вярно — възрази не особено убедително Лонсдейл.

— Познавам ви. Единствената ви цел е да я опозорите пред телевизионните камери.

— Комисията ми ще доведе нещата дотам, накъдето сочат фактите — заяви Лонсдейл, като изгледа хладно другата сенаторка.

— Ще нанесете тежък удар на организация, която прави всичко, за да ни защитава от враговете ни.

— Бих искала да напомня на сенатора от Вирджиния, че ние сме законова държава. Нашата работа е да следим за спазването на законите.

— Бих искала да напомня на сенатора от Мисури, че никъде в конституцията не се казва, че сме длъжни да се откажем от защитата срещу враговете ни.

Членовете на комисията отново се разкрещяха. Сафърд отново заудря с чукчето и след като залата поутихна, Лонсдейл продължи, без да чака покана:

— Мисля, че всички ще се съгласите, че да удариш офицер от ВВС на САЩ е престъпление. Кажете, господин Рап, съгласен ли сте с това?

Той се усмихна леко.

— Смешно ли ви е, господин Рап?

— Не, госпожо. Намирам вашата прямота за доста ободряваща.

— Ще ви бъда благодарна, ако и вие сте толкова прям, когато отговаряте на въпросите ми.

— Ще се постарая, госпожо.

— Говорехме за престъпления — повтори Лонсдейл. — Господин Рап, признавате ли, че сте нарушили няколко закона?

— Тук не сме на едно мнение, госпожо сенатор, но доколкото разбирам, вие смятате, че съм извършил престъпление или дори няколко престъпления.

Тя леко се изненада от привидната му готовност да отговаря на въпросите й.

— Ами да започнем с първото. Да удариш офицер от американската армия… това престъпление ли е?

Рап вече беше отрекъл да е удрял капитан Лиланд, но въпреки това отговори:

— Съгласен съм, че е престъпление, но аз не съм удрял въпросния човек.

— Ако ви призова пред Комисията по правосъдие, ще отговорите ли на същия въпрос, или ще се позовете на Петата поправка?

— Съвсем честно ще ви отговоря на въпроса, госпожо сенатор — без колебание отвърна Мич.

Колегите на Лонсдейл зашушукаха изненадано.

— Значи няма да се позовете на Петата поправка, така ли? — настоя тя.

— Нямам никакво желание да го правя, госпожо.

— Нека да не говорим за желание в този случай. — Лонсдейл бе свикнала да работи с адвокати и остана с чувството, че този начин на изразяване дава вратичка на Рап. — Заявявате ли официално, че ще свидетелствате пред моята комисия и няма да използвате Петата поправка?

— Да, официално го заявявам.

Шокът, предизвикан от откритостта на Рап, бе голям. Всеки сенатор отдели няколко секунди да се спогледа със съседите си и да сподели изненадата си. Но никой не беше по-смаян от Лонсдейл. От известно време живееше с мисълта, че ще се наложи насила да завлече Рап пред комисията си и да го разпъва на кръст, докато той упорито отказва да признае за престъпленията си. Нямаше нищо против това. Агентите от ЦРУ сами издаваха вината си, когато се позоваваха на Петата поправка. Тази неочаквана промяна обаче беше още по-добра.

Лонсдейл погледна Кенеди и презрително я попита:

— Ами вие, директор Кенеди? Ще свидетелствате ли пред комисията, или ще се позовете на Петата поправка?

— Като всеки американски гражданин аз си запазвам правото да използвам Петата поправка.

Лонсдейл поклати глава с огромно разочарование. Отново се обърна към Рап:

— Така, господин Рап. Значи, ако ви попитам за разпита на Абу Хагани — афганистански затворник, намиращ се под охрана на военновъздушните сили — няма да се позовете на правото си да не отговаряте, което ви дава Петата поправка?

— Ще отговоря на всичките ви въпроси, госпожо.

Отговорите му бяха толкова неочаквани, че тя не знаеше какво да прави. Като усети това, началникът на екипа й се наведе напред и докосна рамото й. Лонсдейл се обърна и Уосън прошепна на ухото й:

— Няма смисъл да ги разпитваш тук, където всичко остава засекретено. Запази си патроните за твоята комисия.

„Разумен съвет, както винаги“ — помисли си Лонсдейл. Кимна, погледна Боб Сафърд и каза:

— Нямам повече въпроси, господин председателю.