Винс Флин - В случай на опасност

— Добре, но какво се надяваш да постигнеш? — попита Неш. — Сам искаш да се качиш на кръста. Не разбирам.

— Нямам намерение да ставам мъченик — усмихна се Рап. — Много добре ме познаваш. Просто се опитвам да реша проблема веднъж завинаги.

— Защо? — попита Ридли. — Защо сега?

— Защото мисля, че ще ни ударят. Нали ти казах, че предпочитам аз да избирам времето и мястото на битката. Забелязахте ли, че никой сенатор не ме попита защо съм поел такъв голям риск да проведа операцията точно по този начин?

Другите трима мъже се спогледаха.

— Не.

— Така е, защото са прекалено вглъбени в собствения си свят. Ние допуснахме да ни възприемат като банда негодници, които бият затворници, защото получават някакво перверзно, садистично удоволствие от това. Те искат да ни контролират, но ние не можем да ги накараме да отговарят за действията си.

— Как, по дяволите, смяташ да ги накараш да отговарят за действията си? — с пресипнал глас попита О’Браян.

— Като им разкажа за двете терористични групи, които заловихме, и че има трета, все още неоткрита.

— А какво ще правиш, когато поискат подробности за плана ни? Единствената причина, поради която не сме им казали нищо, е, че те винаги искат да знаят подробности. Ще им кажеш ли, че британците са предали затворниците на тайландците, които ги изтезаваха?

— Ще видиш, когато се върнем в залата.

— Какво чакаш? Остана една трета, които не са се изказали.

— Чакам Лонсдейл — усмихна се Рап.

— Защо нея? — попита Неш.

— Защото тя е председател на правосъдната комисия, а нещата отиват натам.

Един от служителите на комисията се показа на вратата и ги подкани да се връщат в залата. Рап каза, че веднага идват, и когато вратата се затвори, погледна колегите си един по един в очите и заяви:

— Всички можете да отричате, затова не гледайте толкова умърлушено. Вие сте воини… гордейте се с това, което правите.

Сенатор Лонсдейл крачеше по коридора с максималната скорост, която й позволяваха черните кожени обувки на високи токчета. Хилавият като върлина началник на екипа й подтичваше до нея, макар че дългите му тънки крака му позволяваха да прави два пъти по-дълги крачки от нейните. Минаха от сенатската града „Харт“ в „Дирксън“. На практика изглеждаха като две сгради, но между всеки от етажите им имаше връзка. Лонсдейл и Уосън влязоха през служебния вход за сенатори. Уосън спря да размени няколко думи с двамата други служители, но сенаторката продължи напред.

Влезе в големия си кабинет и затвори вратата. Този силно се различаваше от служебните й помещения на Капитолия. Размерът беше почти същият, но докато другият кабинет бе луксозен, тук обзавеждането беше просто практично. Нямаше мраморни или гипсови орнаменти, само голи стени и килими. Мебелите бяха в същия стил — с прави очертания и леко модернистични.

Лонсдейл изрита обувките си настрани и грабна цигарите и запалката от горното чекмедже. Включи специалната вентилационна уредба, която бе поръчала да инсталират, и запали първата цигара за деня. Ароматният топъл дим изпълни дробовете й и тя започна да се успокоява. Беше се наложило да мобилизира цялото си самообладание, за да седи цели два часа и да мълчи, докато колегите й си чешат езиците. Джо Валдес, когото никога не беше смятала за особено интелигентен, ръсеше глупост след глупост. Виждаше се, че като председател на Комисията по международни отношения и той се опитва да грабне част от славата, но той беше пети в списъка и тя не смяташе да му отстъпи и трошичка.

След още две дръпвания погледна списъка с хората, които са я търсили. Повечето не бяха достатъчно важни, за да им се обади днес, но имаше неколцина, с които трябваше да говори довечера, след като свърши тук. Засега искаше да се подготви психически, преди да разбие това свърталище на лъжци. Почти всичките й колеги бяха надхвърлили полагащите им се петнайсет минути и Лонсдейл смяташе да направи същото. Тя знаеше, че като председател на Комисията по правосъдието всички ще очакват от нея да притисне негодниците, а четвърт час не беше достатъчен, за да разпита и петимата.

На бюрото й имаше голям хартиен плик. Тя го отвори и прочете предложенията на екипа й за въпроси, основаващи се на вече зададените. Когато приключи с четенето, допуши и изгаси фаса в кристалния пепелник. Замисли се и реши да изпуши още една цигара. Тъкмо я запали, когато Уосън влезе. Както винаги той затвори вратата след себе си.