Винс Флин - В случай на опасност

Неш улучи топката за тенис, висяща от тавана на гаража, като военен пилот, съсредоточил цялото си внимание върху обливана от проливен дъжд платформа на самолетоносач. Гаражът беше проектиран за две коли, а не за две коли, три велосипеда, две бебешки колички, стара триколка, тротинетки, ролкови кънки, скейтбордове и всякакви стикове, бухалки и топки, познати на човечеството. Топката за тенис отскочи от предното стъкло и Неш превключи скоростния лост на режим „Паркиране“. „Моят гараж е моята крепост — помисли си той. — Може би ще е най-разумно да остана тук цяла нощ.“ Но колкото и да му се искаше да се скрие за няколко дни, той копнееше да види децата си.

Слезе и отиде отзад да вземе покупките от багажника. Спря при задната врата, остави едната торба и провери дръжката. Беше отключено. Кръвта му кипна. Сто пъти беше казвал на семейството си, че вратите трябва постоянно да са заключени. Той отвори и внесе торбите в кухнята, където завари десетгодишния си син седнал само на една педя от телевизора с купичка овесени ядки пред себе си. Неш остави покупките на пода, върна се в килера, заключи вратата към гаража и отвори оръжейния сейф. Свали черния кобур от колана си и го прибра.

Когато се върна в кухнята, четиринайсетгодишната му дъщеря го чакаше с Чарли в ръце. Приличаше на майка си. Имаше нежна като слонова кост кожа и лъскава черна коса.

— Здрасти, татко.

Неш я целуна по бузата и я попита как е минал денят й. Вместо отговор тя протегна ръце и му връчи бебето.

— Мама трябваше да се прибере преди двайсет минути. Закъснявам за репетиция.

Без повече обяснения нарами раницата си и излезе отзад.

Неш погледна веселите очи на Чарли и в този момент от другата страна на стаята чу:

— Мисля, че има бомба в гащите.

Неш погледна десетгодишното хлапе, забило поглед в телевизора. Неохотно обърна бебето и подуши дупето му. Намръщи се:

— Леле, смърди!

— Казах ти — измърмори синът му, като лапна още една лъжица овесени ядки.

— Майка ти още ли не те е научила да сменяш памперси?

— Не — поклати глава Джак. — Това е женска работа.

На Неш му стана смешно, но строго изрече:

— Чакай само майка ти да чуе как говориш.

Джак бавно обърна глава към баща си:

— Знаеш ли кой говори така?

— Няма значение. Ти си на десет. Ако кажеш такова нещо пред майка си, ще получиш шамар. А пък аз ще загазя — добави под носа си Неш.

— Чул съм го от тебе, татко.

Неш занесе Чарли в другия край на кухнята, като измърмори, докато минаваше покрай Джак:

— Заобиколен съм от предатели.

Влезе в хола и остави Чарли на пода. Клекна до него и взе няколко мокри кърпички и нов памперс. Чарли вирна крачетата си и започна да издава звуци като бръмчене на мотор. Неш се засмя, разроши рядката му руса косица. След като подготви всичко, той се захвана за работа. Разкопча и смъкна гащеризона на бебето и отлепи мръсния памперс.

Неш извърна главата си настрани и пое въздух.

— Ето това е изтезание. — Погледна Чарли и добави: — С какво те хранят, приятелче? Изглежда ужасно. — Обърна главата си към кухнята и извика: — Джак, ела тук.

След няколко секунди русокосото хлапе се показа на вратата.

— Да, татко?

Неш тъкмо довършваше с бърсането. Събра стария памперс и го залепи като пакет.

— Изхвърли това в кошчето. — Като видя нежеланието на сина си, добави за всеки случай: — Моля те.

Жена му твърдеше, че децата ще помагат с по-голямо желание, ако всички в къщата се държат малко по-учтиво. Неш възразяваше, че със старите му бойни другари са вършили много неприятни неща, без никой да ги моли за нищо. Маги пък изтъкваше, че това не е морската пехота и децата им не са войници.

Неш подаде смачкания памперс с размер на бейзболна топка към сина си.

Хлапето не помръдна.

— Три седмици не си ми давал джобни.

— Така ли? Ти пък от десет години не си ми плащал наем, тъй че ако не искаш да спиш до кофата за памперси, по-добре си размърдай задника.

Момчето закри с фланелката носа си и взе памперса с два пръста, сякаш беше радиоактивен отпадък. Бебето още миришеше, затова Неш реши да го изкъпе. Занесе го в пералното помещение и започна да пълни един леген. Джак се върна от мисията си в гаража.

— Как беше училището днес?

— Нормално… Как е гърбината?

— По-добре, благодаря.

— Ами кратуната? — Джак посочи главата си.

Неш се усмихна. Джак беше семейният комедиант.

— Кратуната е добре. Не е в цветущо здраве, но още я бива. Днес имаше ли контролно?