Винс Флин - В случай на опасност

Той се качи по ниската рампа и влезе в секретната част на залата. Промъкна се покрай няколко души в тясното вътрешно преддверие, отвори остъклената врата на главното помещение и се чу силен шум. Издигнатата част на залата, предназначена за сенаторите, беше пълна. Шестнайсет от деветнайсетте места бяха заети, а отзад се тълпяха по-нисши служители — обслужващи самата комисия или от екипите на членовете й. Имаше поне по двама души от хората на всеки сенатор, може би и повече. Чудѝ се после защо не могат да пазят тайни!

Пред него имаше два реда столове и дълга маса, където седяха шестима души. Неш познаваше добре четирима, други двама — бегло и се надяваше да не се налага да ги опознава по-добре. Главният юрист на ЦРУ и заместникът му седяха от двете страни на Кенеди по средата на масата. Чарлз О’Браян, директорът на Службата за тайно разузнаване, също беше там със заместника си Роб Ридли. Рап беше последният, седнал най открая, отляво. Неш взе стола зад приятеля си и стисна рамото му.

Рап се обърна и се усмихна самоуверено. Носеше тъмносин костюм на фини райета, бяла риза и копринена вратовръзка на светлосини капки.

— Радвам се, че дойде.

Неш се наведе и прошепна:

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — бодро отвърна Мич.

— Нали знаеш… — Майк посочи с очи мъжете и жените, представляващи една пета от Сената на САЩ — … това са гадни копелета, Мич. Не играят честно.

Рап се засмя небрежно:

— Имам няколко скрити коза. Само гледай и си дръж устата затворена. Тук си само защото те поискаха да дойдеш.

— Не съм съгласен ти да поемеш цялата вина.

— Няма значение дали си съгласен или не. Тук не командваш ти. Дръж се като дисциплиниран морски пехотинец и слушай.

Шумът стана по-оглушителен и в залата влязоха още двама сенатори. Боб Сафърд, председател на комисията, и Еван Уейли, заместник-председател, се опитваха да стигнат до местата си, но на всяка крачка ги спираше или колега, или някой от служителите. Ридли беше казал на Неш, че между двете партии и различните фракции във всяка от тях вече е имало сериозни спречквания за начина на водене на заседанието и дали изобщо Комисията по разузнаването трябва да получи първата хапка от забранения плод. Комисиите по въоръжените сили и правосъдието се опитваха да грабнат кокала, а трябваше да се съобразяват и с Камарата на представителите. Имаше реална опасност да прекарат цяла година в разпити пред всички тези комисии, а може би и пред специален прокурор или в съдебна зала.

Сафърд призова за тишина и през следващите пет минути бяха отправени предложения и въпроси, нямащи нищо общо с хората, извикани да свидетелстват. Типично за Сената. Когато изясниха всичко, Сафърд погледна записките си и вдигна очилата си на челото, както имаше навик, когато наблизо нямаше камери.

— Директор Кенеди, бих искал да кажа, че съм силно загрижен от обвиненията, повдигнати срещу един от служителите ви.

Хлътналите очи на Сафърд се спряха върху Рап, който вдигна ръка, в случай че някой не е разбрал, че става дума за него. Неш потрепери. Приятелят му беше в едно от онези свои настроения, когато не се боеше за нищо.

Сафърд се усмихна, но не се обърна директно към Рап. Това щеше да стане по-късно. Отново заговори на Кенеди:

— Днес в Сената имаше много спорове. Няколко председатели на комисии смятат, че подозренията за противозаконно и определено непрофесионално поведение на господин Рап би трябвало да се обсъдят в техните комисии по по-открит начин. Със сенатор Уейли успяхме да ги убедим, че засега проблемът трябва да се разисква в тази комисия.

— Бих искала да кажа за протокола — намеси се сенатор Лонсдейл, — че като председател на Комисията по правосъдието категорично не съм съгласна с вашето решение и смятам още утре да свикам открито заседание за изясняване на този случай.

— Не се съмнявам — отегчено отговори Сафърд.

— А аз искам да се запише в протокола — обади се сенатор Ръсел Шелдън, — че като бивш офицер във военновъздушните сили, бивш прокурор и настоящ член на Комисията по въоръжените сили съм силно разтревожен от, както изглежда, опита за прикриване на случая от ЦРУ и някои хора в Пентагона. Потресен съм от липсата на професионализъм, демонстрирана от господин Рап, и ще настоявам да му бъде потърсена отговорност с цялата сила на закона.

Унило отпуснал рамене, Сафърд огледа колегите си около масата и попита:

— Свършихме ли, или днес сме в рубриката „Микрофонът е ваш“?