Винс Флин - В случай на опасност

Хеликоптерът „MH-65 Долфин“ беше кралят на тези места и след като патрулът беше вече тук, нищо не му пречеше да огледа по-отблизо. Лъскавият черен хеликоптер продължи да обикаля, за да мине зад двете лодки. Хаким продължи да ръкомаха и да се усмихва, като в същото време изкрещя:

— Ахмед, ще се появят откъм десния борд!

Лодката мина пред хеликоптера. Хаким видя, че имат лека картечница. Картечарят носеше летателен костюм и каска и държеше оръжието с две ръце, но не насочено към тях.

— Помни, първо в двигателите! — изкрещя Хаким.

Хеликоптерът се задържа на петнайсетина метра над водата и бавно заобиколи, докато застана точно зад тях. Хаким не смееше да погледне надолу, макар че изкушението беше огромно. Първият изстрел почти го изхвърли зад борда; топъл въздух от барутните газове лъхна краката му. Мобилизирайки цялото си самообладание, той продължи да гледа хеликоптера, за да брои попаденията. Беше сигурен, че първите три куршума са улучили по-близкия двигател, а може би са засегнали и по-далечния. Големите бронебойни муниции развиваха две-три хиляди градуса и можеха да пробият почти всичко на хеликоптера, включително моторите.

Още един куршум улучи отсека на двигателите, после, докато машината губеше мощност и височина, по опашката й една по една започнаха да се появяват дупки, докато стабилизиращият ротор на края й се пръсна. Сякаш ръката на Аллах запрати хеликоптера във въздуха. Носът му се килна рязко напред, опашката се завъртя и той се стовари в морето, разпадайки се на парченца.

Хаким бе като замаян. Двамата с Карим се спогледаха и се усмихнаха. След миг осъзнаха, че трябва да действат бързо. Хаким натисна дроселите и дръпна напред. Карим последва примера му след секунда и скоро двете лодки пореха водата с близо сто и шейсет километра в час. Хаким погледна радара и с облекчение установи, че най-близкият плавателен съд е на повече от миля на север от тях. С малко късмет щяха да са на сушата, преди бреговата охрана да получи потвърждение, че хеликоптерът й е свален.

За Неш вторник започна почти както и понеделник. Събуди се с ужасно главоболие, взе Чарли от креватчето и слезе на долния етаж. За щастие тази сутрин в „Поуст“ нямаше статия за противозаконната му дейност, но се оказа, че има друг проблем. Жена му отново бе решила да наложи контрол и беше изключила и двата му мобилни телефона. Нощите му обикновено си приличаха по това, че винаги бяха неспокойни, но веднъж на около три седмици умората надделяваше и той спеше непробудно по девет-десет часа. Тази нощ беше такава.

Беше сложил десетгодишния си син Джак в леглото малко след девет часа и бе заспал при него, докато му четеше приказка. По някое време около полунощ се добра до своето легло и отново заспа, проснат по корем. В седем без нещо се събуди от боксовата тренировка на Чарли и едва след като го сложи на столчето, установи, че телефоните му са изключени, а домашният е поставен на режим да не звъни. Няколко минути по-късно тя влезе грациозно в кухнята и когато Неш поиска обяснение, отговори, че ако е изтощен, нямало да е полезен нито за семейството, нито за страната си.

Неш включи телефоните си и пред очите му числото за броя на получените съобщения стремглаво започна да расте. Имаше шестнайсет гласови и четирийсет и седем текстови и електронни писма. Първите две не бяха нищо съществено, но от третото болката отново започна да цепи главата му. Следващите още повече влошиха нещата. Половината бяха от Ридли, който го молеше за помощ. Неш се почувства като глупак. Докато всичко това е ставало, той беше спал спокойно в леглото.

Втурна се да се подготви за излизане и се поряза, докато се бръснеше, толкова дълбоко, че се наложи да залепи на раничката на адамовата си ябълка парче тоалетна хартия. В осем вече излизаше на задна с минивана. В края на улицата спря, преди да завие надясно, и изведнъж застина с крак на спирачката. Втренчи се в надписа. На едно дърво с кабарчета бе закачен яркожълт лист с думите „Изгубено куче“, изписани с главни печатни букви. Неш остана няколко секунди неподвижно. Защо тази сутрин? Защо изобщо се случваше? Всичко би трябвало да е потулено.

Той трескаво се замисли за процедурите, които ще започнат. Знаеше, че е спешно, но беше вторник и отначало не си даде сметка как това ще повлияе върху дневния му ред. След малко се сети, „Джава шак“ на „Франклин“. Той изключи мигача и даде газ. За пет минути щеше да стигне. Помисли дали да не се обади на Ридли или О’Браян и да провери какво става с Рап, но реши да не говори с тях, докато не изясни проблема.