Винс Флин - В случай на опасност

Хаким погледна навигационните прибори. Само след няколко секунди трябваше да завият на север. Не беше сигурен, че през живота му е имало момент, когато да е изпитвал по-силно вълнение. Той натисна копчето за предаване върху слушалките си и започна да брои секундите. На „нула“ започна да завива. Карим остана откъм бакборда и направи завоя според указанията му така, че сега той беше лодката, която беше по-близо до брега.

Хаким потупа Ахмед по рамото и изкрещя:

— Слизай долу и подготви снайпера. — Мароканецът погледна нервно на север, затова по-възрастният арабин добави: — Не се безпокой, засега няма опасност. Просто искам да сме подготвени.

Ахмед се хвана за парапета и слезе по четирите стъпала в трюма. След малко през вратата се показа триъгълното дуло на 50-калибровото оръжие. Ахмед фиксира двуногата и погледна през мерника. След като се увери, че позицията му е удобна за стрелба, подпря приклада на килима и вдигна бинокъла.

Навън Хаким даде знак на Карим да ускори и започна бавно и равномерно да натиска дроселите. Трите извънбордови двигателя зареваха с пълна мощност. Лодките веднага ускориха. След пет секунди вече пореха водата с деветдесет километра в час. След още пет достигнаха сто и двайсет и както се бяха разбрали, Хаким върна малко дроселите, за да се движат равномерно. Лодките се изравниха и той даде на Карим половин дължина преднина.

Хаким постоянно следеше за натрапници. Изчакваше една пълна 180-градусова обиколка на радара, после оглеждаше небето. Хеликоптерите на бреговата охрана развиваха максимум 260 километра в час, но обикновено се движеха с около сто и петдесет. Затова не се безпокоеше, че някой ще ги изненада от базата в Кий Уест. Проблемът беше право напред, в Исламорада, но дори за тамошните патрули времето бързо изтичаше. Навигационните прибори отброяваха минутите до следващата промяна на курса. Бяха само на четири мили от брега и морето все още бе спокойно. Ако се наложеше, лесно можеха да увеличат скоростта.

Хаким беше започнал малко да съжалява, че няма да се сблъскат с бреговата охрана, когато забеляза петно на хоризонта. За малко щеше да го пропусне, но слънцето попадна под подходящ ъгъл върху предното стъкло на хеликоптера. Проблясъкът привлече вниманието му върху черната точка. Бяха толкова близо, но ако направеха следващия завой твърде бързо, екипът на хеликоптера щеше да засече новия им курс, а той не искаше това.

Той взе бързо решение и натисна копчето за предаване:

— Чарли, намали на шейсет километра в час.

Хаким върна назад дроселите и се загледа към приближаващия се хеликоптер. Вече различаваше тумбестия черен нос, предното стъкло и червеното отделение на двигателите. Бе обмислил следващия си ход много внимателно. Беше рисковано, но при това числено превъзходство на бреговата охрана нямаха по-добра тактика.

— Намали на трийсет километра в час — нареди на Карим.

— Нали ми каза да не спирам — изненада се приятелят му.

— Знам, но размислих. — Той го погледна и се усмихна. — Имай ми вяра.

Хеликоптерът бързо се приближаваше. Толкова бързо, че за момент Хаким си помисли, че ще ги подмине, но машината промени курса си и той разбра, че ще заходят, за да ги огледат по-добре.

— Ахмед — извика. — Помни, че може би ще имаш възможност само за един изстрел.

Носът на хеликоптера се вдигна — признак, че намалява скоростта. Започна да заобикаля откъм десния борд. Хаким не си направи труда да включи радиостанцията на общата честота, макар че от хеликоптера със сигурност се опитваха да се свържат с него. Машината беше на около половин километър откъм десния му борд. Хаким продължи да поддържа курса, чакайки хеликоптерът да извърши маневрата, за която беше слушал. Когато двете лодки се приближиха на неколкостотин метра една от друга, машината започна да кръжи около тях.

„Хубаво — помисли си Хаким. — Точно както ми бяха казали. Приближи се… приближи се.“ Започна да маха на хеликоптера, но без да пипа регулаторите на моторите. Във водите около Флорида плаваха всякакви идиоти и бреговата охрана се занимаваше с тях всеки ден. Нямаше да открие огън, освен ако не се опитаха да бягат, а той все още нямаше намерение да го прави. Хеликоптерът се обърна със страната си към тях, летейки успоредно на двете лодки. По високоговорителя изгърмя някакъв глас и макар че го чу много добре, Хаким посочи слушалките си и поклати глава. Всичко щеше да се реши в следващите няколко минути. Хаким енергично направи знак да го заобиколят отзад и да погледнат двигателите му. Ако продължаваха да се движат толкова бавно, можеха да извикат патрулен катер и тогава щеше да стане сериозно.