Винс Флин - В случай на опасност

След като оправи вратовръзката си и отпи глътка кафе, каза:

— Много сте загазили.

Мич го погледна с кафявите си очи, които бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни, и нищо не каза.

— Да удариш офицер от американската армия е много тежко престъпление. — Непознатият го погледна с най-сериозното си изражение и отвори папката. — Да не споменаваме, че сте се представили за полковник и сте проникнали във военна база, без да сте упълномощен за това. Бих казал, че най-после късметът ви изневери, господин Рап.

Рап мълчеше. Гледаше другия мъж и се питаше дали наистина си въобразява, че ще успее да го сплаши.

— Очакват ви десет години… може би повече.

Мич се изкиска.

— Смешно ли ви се вижда?

— Да, престорената ви самоувереност е забавна.

Оня отпи глътка кафе и мрачно заяви:

— Съмнявам се, че ще ви е смешно, когато ви тикнат във федерален затвор за любовница на обикновените престъпници.

Рап присви очи, челото му се набърчи. Усети нещо в човека срещу себе си. Нещо, от което трябваше да се пази.

— Кой сте вие.

Другият мъж поглади вратовръзката си и отговори:

— Аз съм Уейд Клайн… Главен отговорник по личната тайна и гражданските свободи в Министерството на правосъдието. Освен това съм най-страшният ви кошмар, господин Рап.

— Нима?

— Да. Аз съм неподкупен и не харесвам хора, които си мислят, че могат да не спазват правилата.

Мич кимна и погледна камерата в ъгъла:

— Като заговорихме за правила, бихте ли ми обяснили защо още не съм видял адвоката си?

Клайн се усмихна и вдигна вежда.

— Понякога е трудно да намериш адвокат посред нощ. Сигурен съм, че ще дойде за официалното предявяване на обвинения срещу вас.

— Хъм… Много мило от ваша страна да дойдете да ме видите преди адвоката ми, но мисля, че ще го преживея.

Клайн отчупи парче от кифлата и го лапна.

— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че мога да накарам всички обвинения да изчезнат?

— Как?

— Ако помогнете за разследването ми. Ако ми разкажете за шефовете си в Ленгли. Ако разкриете за незаконните шпионски операции в страната. Само така можете да се спасите.

— Това шега ли е?

— Господин Рап, приличам ли ви на шегаджия?

Рап се замисли, че това е добър довод. Този човек явно се вземаше твърде насериозно, за да се шегува.

— Знаете ли какво мисля, Клайн? Мисля, че в момента извън тази стая се вихри истински ураган от лайна. Мисля, че много хора в Пентагона и на Капитолия са побеснели.

— Така ли мислите?

— Да… И мисля, че сте дочули за малкото недоразумение между мен и капитан Лиланд и сте решили да го използвате, без да се допитате до шефовете си. Мисля, че президентът е скастрил главния прокурор, а той на свой ред ви го е начукал на вас и понеже сте отчаян и мразите да губите, сте решили, че единственият начин да спасите задника си е с тази скалъпена сделка… да ми обещаете, че ще бъдете снизходителен към мен, ако свидетелствам за всички гадости, които съм виждал в ЦРУ през последните осемнайсет години.

— Уверявам ви, господин Рап, аз не отправям напразни заплахи. Достатъчно отдавна съм в съдебната система, за да мога да осъществя нещо, което съм казал.

— Помогнете ми тогава да ви вляза в положението, защото нямате нищо срещу мен. Онзи малък спор между мен и капитан Лиланд… има две версии за случилото се и дори да вярвате на всичко, което казва, а това е голяма грешка, най-много да ме обвините в нарушаване на дисциплината. И двамата много добре знаем, че никога няма да видя вътрешността на затвора, камо ли да изпитам сексуалното насилие, с което ме заплашвате. Колкото до представянето ми за полковник от армията… — Рап сви рамене — … такава ни е работата в Службата за тайно разузнаване. Затова, ако нямате срещу мен нещо друго, което премълчавате, просто си губите времето.

— Е — отговори Клайн, като се усмихна широко, — има и още нещо.

— Какво?

— Това, че сте били и изтезавали затворник.

Мич се усмихна. Беше очаквал този ход.

— Нямам представа за какво говорите.

— Имате, и още как. Капитан Лиланд и генерал Гарисън вече подадоха официални доклади. — Клайн погледна записките си. — Става дума за затворника Абу Хагани. Имаме снимки на раните и синините по лицето му.

— Няма такова нещо.

— На записите от камерите се вижда всичко. — Клайн го погледна с немигащи очи. — По-добре приемете сделката, която ви предлагам, защото иначе ще попаднете под медиен обстрел, пред който случаят „Абу Гариб“ ще изглежда като детска игра.