Винс Флин - В случай на опасност

— Запознат ли си с устройството на хеликоптер „MH-65C Долфин“?

Мароканецът поклати глава.

— Няма проблем. — Хаким отвори малката жабка и извади няколко листа. — Ето схемите. Заградил съм трите места, където е най-уязвим. Ако се натъкнем на такъв, информацията ще ти е полезна.

На Рап му идеше да се изсмее на ситуацията. Ето го сега, с оранжев затворнически гащеризон и окован с верига за метална маса в стая, воняща на урина. Бетонните стени на тясното помещение за разпити бяха покрити с петна от телесни течности, за които не му се искаше дори да мисли. Фактът, че Америка се отнасяше към терористите по-добре, отколкото към собствените си граждани, бе поредното доказателство колко безумно е всичко. Намираше се в Централната институция за принудително задържане, или както бе известно повече, вашингтонският затвор. Сградата бе в един от най-мизерните и престъпни квартали на Америка. През всяка от последните трийсет години Южен Вашингтон осигуряваше на столицата едно от първите пет места по убийства в страната, най-често първото. Затворът беше пълен с бандити, наркомани и всякаква паплач, бродеща по далеч небезопасните улици на града.

Политическите сили, които стояха зад ареста му, явно си въобразяваха, че ще успеят някак да го сплашат, като го затворят на това място, и това доказваше, че са или много глупави, или много тесногръди, а вероятно и двете. След като го снимаха и му взеха отпечатъци, го накараха да свали дрехите си, да сложи оранжев затворнически гащеризон и хартиени чехли и го тикнаха в общото помещение. Без адвокат, без право на обаждане, само Ридли се застъпваше за него, сипейки закани като възпитателка от детска градина, опитваща се да обуздае децата. Ридли ги предупреди, че допускат грешка. Повтаряше им да не го слагат в общото помещение, но надзирателите не искаха да чуят — били длъжни да се отнасят еднакво с всички.

Рап остана по-малко от пет минути в голямата обща килия. Почти със самото му влизане един хилав чернокож, надрусан до козирката, се изпречи пред него. Вместо да се опита да го заговори, Рап го фрасна бързо в слънчевия сплит и го изпрати на пода зинал като риба на сухо. Двама малко по-едри и по-млади негри се засегнаха от това и тръгнаха към него, като крещяха какви неща щели да сторят на новото момче за бой. Рап ги погледна и за пет секунди ги прецени. Оня отляво се приближи с половин крачка по-бързо и замахна с юмрук. Рап отмести главата си само с десетина сантиметра и избегна удара. Леко се завъртя и срита нападателя отстрани на дясното коляно. След неуспешния удар негърът остана за секунда с деветдесет и пет процента от тежестта си пренесена върху предния крак. Ритникът на Рап го накара да приклекне и да заподскача, сякаш ходеше на кокили.

Другият нападна в същия момент и успя да сграбчи Рап за гащеризона за около две секунди, преди агентът от ЦРУ да се освободи с няколко бързи удара в някои от жизненоважните му органи. После хвана негъра за китката, изви я на 180 градуса и така изпъна ръката му в лакътя, че я насочи право към тавана. С бърз ритник в корема го изпрати на пода. За момент цялото помещение притихна. Рап огледа затворниците и се опита да прецени настроението им. Всички погледи бяха обърнати към него. Неколцина като че ли се колебаеха дали да не го нападнат. Той реши, че най-добрият начин да спре насилието е, като даде личен пример. Последният му нападател лежеше все още с изпъната ръка. Рап коленичи, вдигна лявата му ръка над главата и рязко спусна лакътя си. Лакътната става на затворника изпращя като суха клонка.

Когато надзирателите дотичаха, първият нападател тъкмо си поемаше дъх, но другите двама се търкаляха на пода с изкривени под необичаен ъгъл крайници и пищяха от болка. След кратко съвещание пазачите решиха да преместят Рап в една от стаите за разпити. Точно там седеше от около един часа през нощта досега. Китките и глезените му бяха с белезници и оковани с вериги за масата. Бетонните стени бяха голи. След като нямаше какво да гледа и какво да прави, той облегна главата си на масата и се опита да заспи. Бе загубил представа за времето, но имаше чувството, че е стоял около десет часа, което означаваше, че по-вероятно да е около пет. Зачуди се какво е предприела Кенеди. Имаше голяма вероятност да се опитва да го измъкне, но в този град нищо не беше сигурно.

Когато вратата най-после се отвори, видя мъж приблизително на неговата възраст, със син костюм и вратовръзка на яркозелени и сини райета. Беше красив, но не мъжествен. Изглеждаше твърде съвършен, твърде изтупан. Беше положил прекалено много усилия за външния си вид. Носеше чаша кафе, кифла и кожена папка под мишница. Затвори вратата с ритник и седна срещу Рап.