Винс Флин - В случай на опасност

Хаким пак прибра телефона и се изправи. Погледна Карим и му направи знак, че всичко е наред. Карим, сериозен както винаги, леко кимна. Хаким се подвоуми за момент. Притесняваше се не за себе си, а за приятеля си. При цялата си целеустременост, интелект и талант той беше малко недодялан. Твърде скован, особено за сравнително безгрижна страна като Америка. Той се опасяваше, че ще се набива твърде много на очи. За това също имаше план. Поне докато стигнат до Вашингтон.

Хаким взе големите слушалки от таблото и ги вдигна над главата си. Размаха ги, докато Карим разбра какво трябва да направи, и ги сложи на ушите си. След като форсират двигателите, това щеше да е единственият начин да разговарят. Карим също си сложи слушалки и след кратка проверка на радиостанцията включиха мощните мотори. Машините забръмчаха силно. Ако не броим състезателните двигатели, тези бяха едни от най-бързите. Въпреки това не можеха да избягат от хеликоптер.

Един порив на вятъра набразди повърхността пред носа. Хаким погледна на изток. Морето беше сравнително спокойно, но нямаше да е за дълго. Времето беше едно от нещата, които не можеше да предвиди. Ако се наложеше да плават с пълна мощност в бурно море, това щеше да е сериозен проблем. Карим нямаше достатъчно познания по корабоплаване, за да се справи с големите вълни.

Хаким натисна копчето за предаване на слушалките си и каза:

— Чарли, ще те изпреваря за закуска. — Бяха проиграли плана миналата нощ. Точно както в Афганистан трябваше да внимават, защото американците подслушваха всичко. — Запомни, не се опитвай да ме спреш.

Погледна приятеля си и му даде знак, че всичко е наред.

Хаким усили трите двигателя и очерта курса. Беше тренирал това плаване по абсолютно същия начин предишния път. Насочи лодката направо към Маратон с постоянна скорост от трийсет километра в час. Карим изостана на петдесетина метра отзад. След двайсет минути Хаким включи радара и този път го остави. Малко преди да излязат от международни води, той извика Ахмед. Даде му бинокъла и му нареди да оглежда небето за хеликоптери.

Всички наркотици бяха прехвърлени в лодката на Хаким, а всички бойци освен Ахмед бяха при Карим.

Хаким бе разкрил тази част от плана, докато бяха в открито море, и приятелят му никак не се зарадва. Преди да тръгнат от Куба, не си беше дал сметка, че целият товар и всички хора можеха лесно да се поберат само в едната лодка. От личен опит в Афганистан беше научил, че колкото по-прост е планът, толкова по-голяма е вероятността да успее. Идеята да използват две лодки, при положение че и една би свършила работа, не му хареса. Хаким му обясни съображенията си, но Карим, упорит както винаги, не отстъпваше:

— Защо не прехвърлим всичко в една лодка и не зарежем другата в морето?

На Хаким му идеше да го удуши. Двамата се уединиха на носа и започнаха да спорят приглушено. Накрая Хаким се наложи, като каза на приятеля си, че се държи като тлъстите водачи на талибаните, които никога не са стъпвали на фронта, но си мислят, че знаят всичко. Карим, който от няколко месеца бе свикнал всички да правят каквото той каже, едва не го изхвърли през борда. Положи голямо усилие да се успокои и в крайна сметка позволи на Хаким да продължи по своя план.

Двете лодки навлязоха в американски води. Като знаеше, че приятелят му ще съсредоточи цялото си внимание върху поддържането на курса, Хаким се съмняваше, че забелязва най-важното, което се случва. Продължиха още две мили към Маратон. Това беше най-опасният момент. Американската брегова охрана беше много добре финансирана и разполагаше с най-добрата екипировка, която можеше да се намери, но все пак имаше ограничени възможности. При толкова хиляди плавателни съдове, идващи и отиващи към Кийс, ресурсите трябваше да се използват разумно. Ако плавателният съд отиваше в някой по-голям крайбрежен град като Маратон, бреговата охрана можеше да го провери на влизане в пристанището или да изпрати катер да го пресрещне. Хеликоптерите бяха скъпи и много по-малко от стотиците патрулни лодки, които се използваха за охрана на бреговата линия.

На петата миля от брега пулсът на Хаким започна да се ускорява. Той погледна радара и огледа хоризонта. Имаше пет-шест други плавателни съда, но никой не изглеждаше достатъчно близо, за да е патрулен катер, изпратен да ги пресрещне. Небето също беше чисто.

Когато наближиха тримилната граница, Хаким почувства възбудата от адреналина. Това харесваше в живота — да изпита истинско вълнение, каращо вените да пулсират. Хаким се изсмя високо срещу шибащия лицето вятър. Погледна към приятеля си, който, намръщен, се беше свил зад защитното стъкло. Карим никога нямаше да разбере увлечението му по Ърнест Хемингуей, но пък и той мразеше всичко американско. Особено някой толкова типичен американец като Хемингуей. Хаким обаче беше чел всичките му произведения, а също и няколко биографични книги. Бе ходил в къщата му на Кий Уест и в кубинския му дом, но не можеше да се престраши да посети къщата в Айдахо, където писателят е пръснал главата си с ловна пушка. Не искаше да мисли за този период от живота му. Предпочиташе по-младия Хемингуей, който като че ли всеки месец е търсил нови приключения.