Винс Флин - В случай на опасност

Неколцина от по-старите сенатори се подсмихнаха, доволни, че един от опитните им събратя е поставил младоците на място.

— Защото — продължи Сафърд — няма да допусна такова нещо. Всички знаете правилника. Всеки член на комисията получава петнайсет минути за въпроси. Дали ще изразявате жалбите си устно… дали ще ги подавате писмено… не ме интересува. Само си изчаквайте реда. Ясно ли е.

Няколко сенатори кимнаха, но повечето просто не му обърнаха внимание.

— Така, директор Кенеди. Имате ли да кажете нещо, преди да започнем?

Кенеди се наведе напред и любезно отговори:

— Не, господин председателю.

Сафърд погледна колегите си и даде начало на въпросите.

Хаким стисна зъби и със стаен гняв погледна трупа. Дупката от куршума се виждаше ясно на тила. Равна малка точка, не по-голяма от десетцентова монета. Слава на Аллах, че лежеше по очи, защото той не искаше да вижда какво е направил едрокалибровият куршум с лицето. Толкова много от плътта бе разкъсана от другата страна на главата, че той си представяше огромна дупка, зейнала на мястото на устата и носа.

— Каква загуба — измърмори.

Бяха пропътували близо осемстотин километра за по-малко от осем часа от най-южната точка на Флорида до границата на щата. Такава беше целта на Хаким и той я бе постигнал. Отново погледна трупа и не знаеше дали да плаче, или да се смее. Да плаче за момчето, чието единствено престъпление бе, че им е помогнало; или да се смее, защото не искаше да плаче. За първи път започна да се съмнява в чувствата на приятеля си. Нещо в този човек се беше променило.

Спомни си събитията от деня. Как бе започнал със славното унищожаване на хеликоптера на бреговата охрана и лудото плаване към брега. Въодушевлението да се носиш с бясна скорост през морето със сто и шейсет километра в час, да те брули вятърът и да знаеш, че всяка секунда може да е фатална. Тогава Карим изглеждаше щастлив. Хаким го погледна и го видя да се усмихва, както не го беше виждал от години. За съжаление това не продължи дълго. Щом слязоха на брега и нагазиха във високата трева на щатския парк „Лонг Кий“, той се вкисна. Пребледня от гняв, когато видя хората от наркокартела, които ги чакаха с джипове, за да разтоварят кокаина. Беше очаквал, че просто ще зарежат лодките и никой няма да ги види. Започна да мърмори за безопасността на мисията и разни други глупости, които Хаким предположи, че е прочел в някой наръчник на американската армия. Явно не си даваше сметка, че Американските специални части имат неограничени възможности за транспорт от едно до друго място. Самолетоносачи за милиарди долари, подводници, свръхзвукови самолети и най-добрите хеликоптери с най-опитните пилоти на света. Този малък отряд на „Ал Кайда“ обаче разчиташе само на себе си и Карим жестоко се заблуждаваше, ако си мислеше, че може да подражава на американците — сам с девет бойци.

Почти стигнаха до бой в този спор и Хаким не се съмняваше, че ако пуерториканците не бяха толкова добре въоръжени, приятелят му щеше да ги екзекутира на място. Хаким пое командването в свои ръце и нареди на момчетата да помогнат за разтоварването на кокаина. Карим се опита да се противопостави, обаче Хаким му се развика как смята да плати за всичко, което искаха да направят. После с доста по-тих глас го попита как очаква да се измъкне, след като всее хаос в страната.

Карим не беше в свои води и той използва лекото си преимущество, като му каза, че е много скъпо да си осигуриш безопасно излизане от страната. Сякаш по сигнал един от пуерториканците им даде торба с един милион долара и това затвори устата на Карим. Останалите пари, около осем милиона, щяха да бъдат преведени в дубайска банка. Хората от наркокартела си разбираха от работата. Първите осем пакета кокаин бяха натоварени на два мотоциклета, които веднага потеглиха. Така трафикантите щяха да покрият разходите си, ако останалите наркотици бъдат заловени.

Кокаинът бе разтоварен за по-малко от десет минути и тогава дойде следващата изненада за Карим. След стотина метра във високата трева ги чакаше микробус. Хаким го запозна с Мохамад, либийски студент от Университета в Маями, когото бе вербувал преди няколко месеца. Това вбеси Карим. Побесня, че приятелят му е потърсил услугите на непознат човек без неговото одобрение. Ако не бяха чули бръмчене на хеликоптер, можеше да се случи и там, което, разбира се, щеше да е глупаво.