Винс Флин - В случай на опасност

— Не съм сигурен, че ще иска.

— Защо? — настръхна тя.

— Не желае да се разбере, че той пръв ни е потърсил. Иска да започнем разследване, сякаш сме дочули слухове.

Лонсдейл се намръщи:

— Това е глупаво.

— Не чак толкова. Особено ако се стреми да израсне в кариерата.

— Мога да му издействам всякакви услуги и председателят на Комисията по въоръжените сили да му осигури какъвто пост поиска.

— Разбира се, Бабс. Той се домогва до по-висок чин.

Лонсдейл се престори, че не го чува.

— Трябва да го накараме да направи официално изявление. Кой доверен човек имаме там?

— Бабс — почти изкрещя Уосън, — ти не ме слушаш и ако познаваше поне малко военните, щеше да разбереш защо няма да се покаже открито… защо няма да направи официално изявление.

— Ралф, сигурно ще се изненадаш, но изобщо не ми дреме. Този човек ми поднася топките на Мич Рап на тепсия и аз не смятам да се откажа. Кажи на капитана, че ако не подаде официална жалба, ще го смятаме за съучастник.

Уосън уморено завъртя очи. Като началник на екипа на сенаторката той имаше много функции и една от тях беше да я пази от самата нея. Тя бе ненадмината в предизборните кампании, защото като прославения генерал Джаксън не беше способна да отстъпва. Винаги нападаше и не позволяваше на врага да завземе нито сантиметър. Това бе една от причините Уосън винаги да й представя информацията на малки порции. Така поне имаше шанс да я накара да се замисли.

— Има още нещо, което не съм ти казал.

— Спал си с него, нали?

Лонсдейл се ококори, сякаш кафявите й очи щяха да изпаднат.

— Стига сме обсъждали сексуалния ми живот, ясно ли е? Не съм спал с него, никога няма да спя с него и ако още веднъж засегнеш темата, ще те фрасна с телбода.

— Добре де — измърмори тя, сякаш Уосън беше този, който се държи неразумно.

— Направи ли си труда да спреш да говориш и да се замислиш защо Рап му е причинил такова нещо?

— Имаш предвид да удари друг човек? Няма какво да се замислям. Той е маниак с наклонности на убиец.

— Предупреждавал съм те безброй пъти — натърти Уосън и я погледна изключително сериозно. — Ако искаш да победиш Рап и Кенеди, трябва да престанеш да ги подценяваш.

— Да спорим ли искаш?

— Не… Рап определено има наклонности на убиец, но не мисля, че е побъркан.

— Добре… да приемем за момент този компромис. Какво още има да ми казваш?

— Не се ли запита защо Лиланд е искал да арестува Рап?

— И така… защо Лиланд е искал да арестува Рап?

Той плесна с ръце, сякаш предстоеше да съобщи най-интересната новина.

— Спомняш ли си двамата високопоставени затворници, които видяхме, докато бяхме там? Абу Хагани и Мохамад ал-Хак?

— Да. — Сенаторката изгаси фаса си. — И си спомням, че дадох изрични заповеди да бъдат третирани според всички изисквания на Женевската конвенция.

— Да, точно така, но господин Рап явно не е знаел за тези заповеди, защото в малките часове миналата събота през нощта той и няколко други неизвестни лица пристигнали в базата дегизирани като офицери от Службата за специално разследване на ВВС.

— Сигурен ли си?

— Така твърди капитан Лиланд. Рап отишъл в специалния арест за разпити, където бяха затворени Ал-Хак и Хагани.

Уосън замълча, за да засили ефекта.

— И? — нетърпеливо попита Лонсдейл.

— Набил единия от затворниците и заплашвал другия.

— Набил? Конкретизирай. Ударил плесница, фраснал с юмрук, ритнал го?

— Пребил го с юмруци и се опитал да го души. Имало много кръв.

— Моля те, кажи ми, че капитанът го има на запис.

Тя посегна за още една цигара и си позволи за момент да помечтае за триумфа, когато пусне записа на Рап, пребиващ беззащитен затворник.

— Не могат да го намерят. Явно Рап е изключил охранителната камера или някой е унищожил записа.

Лонсдейл се намръщи, облегна се назад и си пое дълбоко въздух, преди да заговори:

— Кой друг освен Лиланд е видял какво се случва?

— Командирът на базата и няколко войници.

Лонсдейл бързо си записа нещо.

— Командирът на базата не е ли подал доклад?

— Не. Според Лиланд командирът и Стивън Ромър, който е специален помощник на министъра на отбраната, му казали да не подава официално оплакване и да изчака, докато фактите се изяснят. Обещали му всеки пост, който си пожелае.

— Охо… става още по-интересно! — Сенаторката остави химикалката. — Имаме престъпление и опит за прикриване. Сега единственият въпрос е как да запазим тайната от комисиите по въоръжените сили и разузнаването.