Винс Флин - В случай на опасност

— С други думи, мислите, че съм ви излъгал?

— Ако така предпочитате да се изразявате, нямам нищо против.

— Госпожо, уверявам ви, че информацията във „Вашингтон Поуст“ е абсолютно неточна. Защо му е на ЦРУ да започва операция, която очевидно не е в правомощията ни?

— Очевадно не е в правомощията ви. Тя е противозаконна и ви гарантирам, че ако открия, че някой от двама ви ме е излъгал, за което имам силни подозрения, ще се постарая да прекарате колкото е възможно по-голяма част от живота си зад решетките.

— Защо обвинявате тези хора заради една вестникарска статия, която показва очевидна враждебност към ЦРУ? Някой може ли да отговори на този въпрос?

Това беше сенатор Гейл Кендрик от Вирджиния. Двете с Лонсдейл не се понасяха, въпреки че бяха от една партия. Кендрик беше достатъчно умна да разбере, че едни от най-крупните работодатели в щата й са ЦРУ и сродните му агенции в сферата на държавната сигурност. Знаеше също, че ако има ново нападение, то по-вероятно ще засегне нейните избиратели, а не жителите на Мисури.

— Установила съм — отговори Лонсдейл, — че вестниците като „Поуст“ обикновено са първите, които научават такива новини.

— Съжалявам, не съм в сената толкова отдавна колкото вас, но се отнасям с малко по-голямо подозрение към вестникарските писания.

— Също от опит знам — авторитетно добави Лонсдейл, — че „Поуст“ рядко публикува информация от непроверени източници.

— Източниците също могат да лъжат. Ако се доверяваме на всичко, което пише „Поуст“, би трябвало да повярваме, че спите с десетина от най-влиятелните мъже във Вашингтон.

Сега Неш подритна О’Браян под масата. Наведе се към него и прошепна:

— Гледай сега майтап.

Кендрик не отстъпваше по елегантност на Лонсдейл, но беше с десет години по-млада и имаше щастлив брак, или поне така го представяше. От киселата физиономия на Лонсдейл стана повече от ясно, че ударът на съперничката й е попаднал в целта. Преди да се стигне до развръзка обаче, Ралф Уосън, шефът на екипа на Лонсдейл, влезе и прошепна нещо на ухото на началничката си. След кратък разговор тя се изправи и двамата излязоха. Преди Неш да си помисли нещо, младшият сенатор от Кентъки му зададе въпрос.

Лонсдейл и Уосън влязоха в кабинета й в „Дирксън“ през страничната врата, за да избегнат фоайето и всички, които може би я чакаха там. Когато минаваха покрай административния секретар на сенаторката, Уосън му нареди да задържа всички разговори. Влязоха в кабинета; Лонсдейл събу обувките си и седна на бюрото. Уосън свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Сгъна дрехата и я преметна на страничната облегалка на дългия диван. Върна се при бюрото на началничката си и разпери ръце, но преди да каже нещо, Лонсдейл го погледна строго и той замълча. Сенаторката отвори едно чекмедже и извади цигара, запалка и няколко празни листа. Запали цигарата, остави запалката и взе химикалка. По средата на страницата написа името на Мич Рап с главни букви.

— Повтори пак, но по-бавно. Този майор… как му беше името?

— Капитан… Капитан Лиланд. Миналата седмица го видяхме в Афганистан.

— Има ли причина да съм го запомнила?

— Не. Не е достатъчно хубав.

— Ти обаче си го запомнил.

— Да.

— Защо? — подозрително попита тя.

— Не е това, което си мислиш.

— Дано. Защото ако застана зад този човек и ЦРУ разбере, че е обратен и е отишъл при началника на екипа ми, който също е гей, ще има проблеми.

— Бабс, нямам представа дали е гей, или е хетеро. Запомнил съм го, защото изказа някои тревоги за ЦРУ и методите им на разпит.

— По-добре да не е гей.

— Какво значение има?

— Може и да няма, но искам да разбереш. Знаеш, че не обичам изненадите. — Лонсдейл дръпна от цигарата и издиша дима. — Тия гадове няма да се дадат без бой.

— Не… със сигурност няма.

— Само не ми казвай, че е по-добре да се откажа.

— Не, само мисля, че трябва да внимаваш.

— Ралф, според това, което току-що ми каза, Рап е нападнал офицер.

— Насинил му окото и му навехнал китката. Има опасения за разкъсани сухожилия. Лекарят му казал, че щяло да е по-добре, ако я бил счупил.

— Има ли снимки?

— Не знам, но съм сигурен, че са го гледали на рентген.

— Имам предвид снимки на окото… подутата китка… такива снимки.

— Не знам.

— Казал ти е, че електронната поща е най-добрият начин за контакт с него, така ли?

— Да.

— Пиши му да направи снимки и да ни ги изпрати.

Уосън се отдръпна назад, сякаш се готвеше да посрещне гнева на началничката си.