Винс Флин - В случай на опасност

Месец по-късно бе отслабнала с три килограма и реши да свали още толкова. Отиде на зъболекар да си избели зъбите и най-накрая се съгласи да се подложи на лека козметична операция. Само около очите. Не нещо сериозно, далеч от тия истории с ботулиновия токсин. Беше срещала много от ония побъркани кучки на благотворителни събирания. Приличаха на изроди, с глупави, ококорени, безжизнени като маски лица. Не се оплакваше на колегите си за това, но беше очевидно, че за жена е много по-трудно да работи в този занаят.

Лонсдейл обу черните си обувки с високи токчета и отново си напомни да запази спокойно изражение на лицето си. Бавно, но последователно се учеше да внимава с физиономиите, които прави. Тя се изправи и подръпна сребристото си сако. Тръгна между банките, като прибра дългата си катраненочерна коса първо зад лявото, после зад дясното ухо. Когато слезе в най-долната част, спря за малко пред масата, където седеше ръководството на парламентарната група.

— Много добре, господа! — жлъчно рече.

После се приближи до сенатора от Илинойс и се наведе. Усмихна се любезно и прошепна:

— Опичай си акъла, Дики. Правиш ни за смях.

Лонсдейл излезе от залата и влезе в гардеробната. Двама от помощниците й я чакаха. Мъж и жена, или по-точно — момче и момиче. Младата жена носеше тъмночервена кожена папка, която притискаше силно до едрите си гърди. Беше облечена с кремав кашмирен пуловер с къси ръкави. Сенаторката изведнъж й завидя за младостта. Това и гневът от проваленото гласуване я направиха сприхава.

— Какво има?

Младата жена, още ненавършила двайсет и пет, отвори папката и погледна записките си.

— Имате възможност за фотосесия с профсъюза на водопроводчиците…

Лонсдейл изслуша развълнувания отчет на помощничката си за официалните мероприятия до края на деня. Звучеше като списък на покойници, но за съжаление не можеше да пропусне никое от тях. Младежът се приближи. Казваше се Трент или Тревор, или нещо подобно.

— Уейд Клайн чака в кабинета ви.

— В кой от двата? — попита сенаторката, като се стараеше въпросът й да прозвучи равнодушно.

— На горния етаж.

Като старши сенатор в партията си Лонсдейл имаше един кабинет на Капитолия и друг, по-голям, в офисцентъра на Сената, сградата „Дирксън“.

— Каза ли какво иска?

— Не.

Без да губи време, тя излезе от гардеробната. Понечи да тръгне към стълбите, но спря и реши да вземе асансьора. Сърцето й се беше разтуптяло при перспективата да се види с любимия си служител от Министерството на правосъдието. Не искаше да се появява пред него задъхана и зачервена. Пола, Пастъл, Пърл или както й беше там името, я последва в асансьора заедно с Трент. Изчака да види кое копче ще натисне началничката й. Надолу означаваше към трамвая и срещата с водопроводчиците; нагоре — при симпатичния юрист от Министерството на правосъдието. Лонсдейл натисна копчето за четвъртия етаж и помощничката й веднага започна да пише електронно писмо на портативния си компютър, за да предупреди колегите си, че сенаторката ще закъснее за фотосесията.

Офисът на Лонсдейл на Капитолия се състоеше от пет помещения: приемна с две секретарки, заседателна зала, оперативно помещение, в което се бяха сместили петима юридически съветници, голяма стая за началника на екипа и просторен кабинет за нея, с тераса, гледаща към Върховния съд, сенатските сгради „Ръсел“, „Дирксън“ и „Харт“ и вашингтонската гара. Лонсдейл знаеше, че Клайн я чака в личния й кабинет. Мина покрай секретарките си, без да обръща внимание на жалните им погледи, влезе в личните си покои и затвори вратата.

Клайн не си даде труд да стане. Беше се разположил на кожения диван с разкопчано сако, разкриващо хилавата му фигура. Погледна сенаторката и отбеляза:

— Фантастична си. Какво е това, „Дона Карън“?

— Позна.

Лонсдейл пристъпи кокетно, леко приклекна, разпери ръце и направи елегантен реверанс. В допълнение към сребристото сако и полата в същия цвят носеше черен колан, черна блуза и черни обувки на високи токчета. Изобщо не изглеждаше на петдесет и осем.

— Поотслабнала си.

— О, нищо особено.

Тя се завъртя и отиде при бюрото си. Беше изключително доволна, че Клайн забеляза.

Кабинетът беше в европейски стил, с триметров таван, украсен с позлатени гипсови орнаменти, масивна каменна камина и големи маслени портрети на добре охранени мъже, живели преди столетия. Лонсдейл отвори горното чекмедже и извади пакет „Марлборо лайтс“. Показа ги на Клайн.