Винс Флин - В случай на опасност

При разследването на благотворителните организации се оказа, че много от тези на пръв поглед безупречни институции всъщност са параван за военизирани терористични групировки като „Хизбула“, „Хамас“ и „Ал Кайда“. Точно както при организираната престъпност, групировките се адаптираха. Промениха начина си на работа, бавно се скриха зад стените на джамиите и ФБР спря като пред невидима преграда. Преграда, забулена в мъглата на Първата поправка: правото да изповядваш религията си, да говориш каквото ти харесва и да общуваш с когото намериш за добре. Те го нарушаваха постоянно — „те“ бяха хората от Националния антитерористичен център (НАТЦ). Главният мозък в борбата срещу тероризма във всичките му новопоявили се форми.

Малцината, които не се страхуваха да мълчат, казваха, че причината не е в Първата поправка. Решението да се стои далече от джамиите бе израз на политическа коректност в най-висшата й форма. Хората във ФБР се бояха да не бъдат обвинени във фанатизъм, задето шпионират малцинствата, и този страх бе породен от нелогичната, основаваща се на емоции и криворазбрана етичност философия от шейсетте години. Тъй като ислямът беше нещо различно, никой не смееше да го критикува. Един от колегите на Неш в Бюрото го обясни най-добре веднъж, когато каза: „Ако утре взривят клиника за аборти, при което загинат стотици хора, и отговорността бъде поета от бели мъже, членове на баптистка групировка, противопоставяща се на абортите, мислиш ли, че ще се поколебаем да изпратим агенти под прикритие в църквите им?“

Никой не задаваше открито този въпрос. Чуха се слухове, че някой отгоре е наредил да продължават да разследват благотворителните организации, но да не пипат джамиите. Това беше преди около две години и се говореше, че тогава Кенеди, Стан Хърли и неколцина отбрани сенатори са се събрали и са взели решение, че нещо трябва да се направи. Извикаха Неш и Рап и им дадоха нареждания. Казаха им, че всичко трябва да се прави тайно. За начало им отпуснаха бюджет от десет милиона долара. Първият един милион бе оставен в сейфове в една стара банка в Уилямсбърг. Докараха още пари от чуждестранни източници, за което нямаше нито една разписка. Всички следи се унищожаваха. Кенеди имаше доверие на Неш и Рап, че ще харчат разумно, и те така и правеха. Най-трудното бе набирането на агенти. Започнаха с четирима, които вербуваха, като им осигуриха шанса да служат на страната си и купчина пари. По милион на човек, освободени от данъци и с възможност да ги държат в каквито искат банки във или извън страната.

Набелязаха си четири джамии. Една във Вашингтон, една във Филаделфия и две в района на Ню Йорк. Сега агентите бяха осем и получаваха постоянен поток от информация. Първо научиха, че „Ал Кайда“ тренира командоси, които смята да изпрати в Америка за координирани атаки над отделни лица и цели сгради. През последните шест месеца попаднаха на истинска златна жила от сведения. Откриваха все повече звена на терористичната мрежа, създадена, за да организира и води свещената война в Америка. Две въоръжени групи бяха обезвредени и беше потвърдено съществуването на трета. А сега го караха да зареже всичко. Да потули нещата, сякаш нищо не се е случило. Да се подготви за разследването.

Неш влезе през един от пропускателните пунктове на НАТЦ и остави колата в подземния гараж. Не знаеше от какво се страхува повече — да се качи горе или да се яви пред Комисията по разузнаването по-късно следобед. Поне отношенията му към хората от комисията бяха ясни, тоест смяташе три четвърти от тях за боклуци. Горе беше пълно с хора, които харесваше. Хора, които уважаваше и които отново се налагаше да лъже. Този вътрешен конфликт го изтощаваше, караше го да мисли за Хърли и за коментара му, че всичко е свързано.

Сложи батериите на телефоните си, включи ги и тръгна към асансьора. Когато вратата се отвори на шестия етаж, той с нежелание слезе. Закрачи по постлания с килими коридор, доближи електронната си карта до едно четящо устройство и изчака да чуе изщракването, показващо, че може да отвори вратата. Влезе в голямата зала, пълна с хора на практика от всяка служба, свързана с опазването на обществения ред и разузнаването; имаше представители и на военните. Седяха в тесни работни кутийки, проектирани за максимална ефективност. На едната стена имаше огромен екран като в киносалон. На него течаха новини от осем различни телевизионни канала.

Неш не погледна колегите си, но по тишината, която бавно се разпространи из залата, усети, че всички се обръщат да го погледнат. Цяла сутрин се беше подготвял психически за това, което щеше да стане сега. Гласовата му поща беше пълна и той дори не си бе дал труда да я почисти. Реши да го отложи за времето, когато щеше да седне на бюрото си и да я провери през стационарния си телефон. Освен това хората, които бяха важни за него, знаеха на кой номер да му се обадят.