Винс Флин - В случай на опасност

Постави червената точка на мерника върху главата на трафиканта. Не изчака онзи да стреля. Знаеше, че това би накарало другите да грабнат оръжията и да изскочат навън, може би по-разсънени и готови за стрелба. Обстоятелствата го принуждаваха да действа. Трябваше да се откаже от идеалния план и да започнат да убиват.

Карим беше добър стрелец, един от хората, които го правят, без да се замислят много. Техниката помагаше, разбира се. Все повече започваше да прилича на видеоигра. Насочваш червената точка върху мишената и натискаш спусъка. Не го дърпаш — винаги натискаш. Не е нужно да се затрудняваш излишно. Той центрира точката върху тила на трафиканта и стисна спокойно, равномерно. Малокалибреният куршум излезе безшумно от заглушителя. Оръжието се помести на сантиметър, после пак се върна на позиция, точно когато от главата на трафиканта изригна малко червено облаче.

— Огън!

Карим насочи карабината към бараката. Точно когато се целеше в следващата си жертва, тя падна. В същото време самолетът забръмча оглушително над главите им. Карим видя още двама мъже, но преди да се прицели, и двамата паднаха. По сметките му петима вече бяха излезли, значи вътре оставаха още двама. Съгласно плана хората му превключиха на автоматична стрелба и започнаха да стрелят по постройката. Карим изразходи трийсетте патрона от първия си пълнител и извади нов. Тогава чу писъци от бараката.

Без да се колебае, презареди и се надигна така, че да може да стреля успоредно на пода на постройката. Другите седем терористи направиха същото. Излязоха от джунглата и започнаха да се приближават от две страни, докато не стигнаха на десетина метра от бараката. Карим изразходи и втория пълнител и спря, за да погледне хората си. Те стреляха, местеха оръжията наляво-надясно, всеки покриваше сектора, който му се беше паднал. Изпита гордост. Такава дисциплина! Две идеално организирани бойни редици, действащи точно според заповедите. Противникът може да беше слаб, но хората му изпълняваха точно указанията му. Почувства се страшно горд от напредъка им и си позволи за секунда да си помечтае за славата на герой, след като удари сърцето на Америка.

Неш хвана края на пиковия час по Чейн Бридж. На север Малкият праг не беше никак малък. От обилните пролетни дъждове река Потомак бе по-пълноводна, отколкото я беше виждал от години. При всичко, което не беше наред във Вашингтон, поне гледките си ги биваше. Той смъкна стъклото и се заслуша в рева на бързеите. Главоболието му понамаля. Когато стигна другия край на моста, се замисли за Стан Хърли. Този човек беше жив експонат от старата гвардия в ЦРУ. На външен човек би му се сторило странно, че в тази напрегната сутрин директорката се е сетила точно за Хърли — седемдесет и девет годишен и официално пенсиониран от Ленгли вече близо трийсет години.

Онези, които познаваха Хърли обаче, изобщо не биха се изненадали, че Кенеди изпраща Неш при стареца. В света на бизнеса има един елит от юристи, към които хората винаги се обръщат в напрегнати моменти. Тези юристи са специалисти по манипулиране със системата и като работят зад кулисите, карат проблемите на клиентите просто да изчезват. В затворения свят на шпионажа Стан Хърли беше такъв човек. Смел, безочлив и макар че човек не би се досетил, ако съди само по външния му вид, неприлично богат. За разлика от влиятелните адвокати обаче Хърли беше боец — като уличен бандит от южните квартали на Филаделфия.

Понякога само изражението му бе достатъчно, за да те полазят тръпки и да ти се насълзят очите. Нямаше друг като него. Неш предполагаше, че от хората, които познава, Рап най-много се доближава до него, но той се ръководеше повече от упорството и решителността си. Хърли се нагаждаше според ситуацията. Той бе илюзионист, актьор, философ, убиец и човек с много страсти, които понякога изглеждаха неутолими. Несъмнено беше най-колоритната личност, която познаваше. Успяваше някак винаги да повдигне онези теми, които най-малко имаш желание да обсъждаш. Това беше едновременно дарба и проклятие. Той те принуждаваше да разсъждаваш над проблемите си.

Докато караше към Мериленд, Неш се зачуди каква помощ очаква Кенеди от Хърли в тази криза. Той или знаеше някакво решение за проблемите им, или щеше да предложи поредната идея, която да го държи буден по цели нощи. Това бе другото характерно за Хърли. Беше от старата школа и не се колебаеше да използва и най-подлите номера, за да печели битките си.