Винс Флин - В случай на опасност

Неш се чувстваше неловко в присъствието на Хърли и не се срамуваше да си го признае. Не беше неприязън. Той страшно харесваше стареца. Жена му го обожаваше, децата му полудяваха, когато го видеха, а самият Неш се прекланяше пред постиженията му в света на шпионажа. Двамата обаче бяха избрали коренно различни пътища в живота си. На Майк не му харесваше фактът, че при всичко, което се беше случило тази сутрин, Кенеди го праща при Хърли. Старецът бе аварийната спирачка. Лостът за катапултиране. Човекът, към когото се обръщаха, когато нямаха много възможности, а проблемът беше голям.

Възможно беше Кенеди да е изпуснала нервите си или по-скоро да е загубила спокойствието си. Не можеше да се отрече, че се беше променила след нападението върху конвоя й в Ирак миналата есен. Тя бе изключително умен и способен началник, който при определени обстоятелства можеше да се усмихва, но никога не даваше израз на гнева си. Търпението й го удивляваше повече от всичко друго. Беше заобиколена от енергични оперативни работници като него, О’Браян, Ридли и Рап. Каубои, които не се бояха да изразяват мнението си по много директен и понякога нетактичен начин. Но при толкова хора с голямо самочувствие и при толкова мерене на заслуги тя винаги съумяваше да запази самообладание.

След отвличането обаче нещата се бяха променили. Сега тя по-често издаваше недоволството си, толкова характерното за нея търпение беше изчезнало. Сред нещата, които най-много тревожеха Неш, бе новото й агресивно поведение. От години двамата с Рап настояваха за по-решителни акции. Кенеди поставяше под въпрос идеите им и подробно обсъждаше всяко тяхно действие. Търпеливо изслушваше понякога налудничавите им планове и методично посочваше многобройните им слабости. Постоянният контрол ги караше да обмислят по-внимателно нещата. Идеите, които бяха наистина безумни, никога не се осъществяваха благодарение на способността на Кенеди да предвижда — да разглежда плановете от всеки възможен ъгъл и да очаква завършека им.

Тези дни като че ли бяха минали. Тя вече не ги подлагаше на проверка. Неш се безпокоеше, че началничката му вече приема войната лично и в настървението си да победи врага взема безотговорни решения. Нещата излизаха от контрол и той не можеше да се отърси от чувството, че се задава трудна битка. Беше виждал как много способни мъже и жени стават жертва на вашингтонските интриги. Поставяха политическата и личната изгода над живота на хората си и националната сигурност и резултатът невинаги беше приятен за гледане.

Той спря пред главния вход на Националния военноморски медицински център и показа служебната си карта на пропуска. Пазачът го записа и го пусна. След като остави колата си на паркинга за посетители, Неш започна двайсетминутно търсене на седемдесет и осем годишния мъж, когото очакваше да види на легло след операцията. Накрая го откри в инвалидна количка под сянката на голямо дърво и грижите на добре сложена медицинска сестра.

Първото, което направи впечатление на Неш, бе, че двамата се държат твърде интимно един към друг. Когато се приближи, забеляза как Хърли се пресегна и постави ръката си върху пълното бедро на жената. Сестрата се закиска и игриво го удари през пръстите.

Ако беше друг, Неш би се изненадал или би си помислил, че си вади прибързани изводи, но не и за Хърли. Старецът беше известен женкар. Обичаше жените и постоянно ги преследваше. Когато се приближи на два-три метра, Майк спря и се покашля.

— Надявам се, че не прекъсвам нещо важно.

Във Вашингтон имаше хиляди държавни служители, работещи за всевъзможни организации, от ФБР до пощенската служба. Мнозина от тях бяха като излети по калъп: къса коса, спортно телосложение, тъмен, безличен костюм, някоя и друга издутина на хълбока — от мобилен телефон или от лично оръжие. Майк Неш беше типичен представител на тази група.

Той забеляза, че сестрата се изчерви, и каза:

— Госпожице, знаете ли, че се забърквате с опасен престъпник?

Хърли се разсмя гръмогласно:

— Беатрис, скъпа, не вярвай и на една думичка на този малоумник. Ако се съди по това, което прочетох в днешните вестници, той има по-големи основания да се притеснява, че ще го тикнат зад решетките. Сега, слънчице, би ли се поразходила малко, за да мога да си поговоря с моя приятел насаме. Само не се отдалечавай прекалено, искам да те държа под око. Да не започнеш да флиртуваш с някой друг пациент.

— Ох… — Тя го плесна по здравия крак. — Ужасен си.