Винс Флин - В случай на опасност

Това беше странното при огнестрелните оръжия. При онези, които никога не са влизали в битка, внезапните изстрели предизвикват странна реакция. Времето сякаш спира, страх сковава мозъка и тялото застива в момент на объркване, което обикновено прераства в паника. При онези, които са свикнали с гърмежи обаче, реакцията е почти мигновена. Да откриеш източника и да отвърнеш на стрелбата — опитните войници го правят за няколко секунди. Карим не смяташе да им даде този шанс. Той щеше да ги изкара навън. Самолетът щеше да се появи в девет, щеше да огласи с бръмчене пистата. Той беше сигурен, че това ще събуди дремещите мъже и ще ги изкара навън. Със или без оръжие, нямаше значение. Вниманието им щеше да бъде насочено към небето. Нямаше да забележат четиримата мъже, скрити от дясната им страна, и тримата зад гърбовете им.

В девет без десет Карим чу някакво раздвижване в бараката. След малко се появи един. Слезе, като се препъваше по дървените стълби, и се облекчи до самата постройка. После отиде до чешмата и пъхна главата си под крана. След като обля лицето и част от тялото си със студена вода, тръгна лениво към открития склад, където държаха наркотиците. Скри се зад два сандъка с грижливо опакован кокаин и се появи след малко, като бършеше белия прах от носа си. Отиде от другата страна на сградата и Карим го изгуби от поглед. След малко чу бръмчене. Шум от машина. Внезапно бръмченето се усили и иззад склада се появи облак дим. Чу се характерният звук от форсиране на дизелов двигател. Трактор.

Карим се замисли за миналата вечер. Ахмед… не, Фазул го беше споменал. Говореха колко са мързеливи трафикантите и колко рядко някой от тях се появява от бараката преди обяд. Фазул беше казал, че е виждал всяка сутрин един да изравнява пистата с трактор. Разговорът бе протекъл в друга насока. Сега Карим изтръпна при мисълта как самолетът може да не кацне, защото тракторът му пречи да се приземи.

Скоростите на машината изтракаха в утринната тишина като гърмеж. Този шум сигурно щеше да събуди другите. Карим си представи как излизат един по един и тръгват във всички посоки из района. Не можеше да го допусне. Трябваха му на едно място. Ако се разпръснеха, много щяха да усложнят нещата.

Тракторът се показа. Карим премести карабината си и центрира червената точка на лазерния мерник върху главата на шофьора. Беше на около осемдесет метра от него. Можеше да го застреля. Знаеше, че никой друг няма да го направи без негова команда. Беше им казал изрично: „Никой да не стреля без заповед.“

Меката възглавничка на фалангата му се вдлъбна от натиска на спусъка. Той понечи да го дръпне, но му хрумна нещо по-добро. Всеки от хората му носеше слушалки, свързани с малка радиостанция. Тази сутрин ги бяха поставили в режим на предаване и бяха проверили дали работят.

— Ахмед — каза Карим по микрофона.

— Виждам го.

— Имаш ли възможност за изстрел?

— Да.

— Когато стигне до пистата, преди да завие, го застреляй в главата.

— Слушам.

Карим не очакваше трафикантът да остане с крак на педала, след като бъде улучен. Нямаше да стане така. Куршумът от снайпера „Хеклер и Кох PSG-1“ щеше да раздели човека от машината по много брутален начин. Той се надяваше инерцията на трактора да е достатъчна, за да премине от другата страна на пистата. Ако не, щеше да се наложи сами да го преместят.

Докато наблюдаваше трактора през мерника си, Карим се стресна от рязко затръшване на врата. Не искаше да мести оръжието си, затова бавно извъртя глава към източника на звука. В основата на стълбите стоеше друг мъж, само по мръсни бели гащи. Стоеше с лице към Карим, бе смъкнал гащите си и със затворени очи, хванал члена си, пикаеше. Изведнъж отвори очи и за момент като че ли погледна право към Карим. В следващия момент рязко извърна глава и се загледа към небето.

Карим осъзна, че мъжът сигурно гледа за идващия самолет. Заобиколен от гъсти храсталаци, терористът още не беше чул самолета, но се досети, че трафикантът сигурно се оглежда за него. Мъжът закрещя нещо на испански и изтича в бараката, преди Карим да реши какво да прави. След няколко секунди трафикантът отново се появи, този път по дънки, с пушка в едната ръка и фланелка в другата.

Направи десетина големи крачки към склада и спря. Карим вече чу самолета. Ако съдеше по силата на шума, машината сигурно наближаваше другия край на пистата. Не му хареса, че вторият трафикант се отдалечава от бараката, но положението все още беше под контрол. Сетне неочаквано трафикантът вдигна пушката си и се прицели към пистата. В този момент вратата отново се тресна. Карим не си направи труда да погледне колко хора са излезли от сградата. Мисълта, че онзи може да стреля по самолета, го накара да действа.