Винс Флин - В случай на опасност

Сестрата стана и се отдалечи.

— Чакай да ме видиш в леглото — измърмори Хърли. — Тогава ще разбереш колко съм ужасен.

Сестрата погледна през рамо и попита:

— Каза ли нещо?

— Не, сладурче. Само се наслаждавах на сексапилната ти фигура.

Неш разкопча сакото си и огледа крушовидния задник на жената. На килограми сигурно беше колкото Хърли, ако не и по-тежка.

— Невероятен си.

— Не трябва да се изпуска нито една възможност, друже.

— Да, разбира се.

Неш седна на пейката. Сви рамене.

Хърли го изгледа с изражението на човек, който цял живот е наблюдавал хората.

— Наред ли е всичко с Маги и децата?

„Мамка му — помисли си Неш, — започна се.“ Не смееше да погледне стария шпионин в очите. В такива моменти бе готов да се закълне, че старецът умее да чете мислите му.

— Да… всичко е наред. Много са доволни, че през последните две седмици са ме виждали общо за около осем часа.

Хърли извади мобилен телефон от джоба на халата си и натисна няколко копчета. Апаратът беше снабден с устройство за заглушаване на електронни сигнали.

— Какво става?

— Знаеш как е. Постоянно пътувам нанякъде, а когато съм си вкъщи и се предполага, че трябва да отделям време на семейството си, телефонът звъни.

— Не е лесно. Така си прецаках три брака. С две деца се търпи, но с три… това вече е проблем.

— Пък когато има и такива, за които не знаеш…

Хърли кимна:

— Да, има и такива. По дяволите, обзалагам се, че имам поне още пет-шест.

— Най-малко.

— Кой знае? — Старецът се загледа замечтано в далечината. — Бога ми, доста съм се забавлявал. Не се оплаквам. Вкарал съм в леглото си повече жени, отколкото кой да е шпионин в историята на тази страна.

— Обзалагам се, че и в историята на всяка друга страна.

— Като стана дума… наред ли е всичко под чаршафа?

Въпросът толкова изненада Неш, че той не успя да си придаде безгрижен вид. През главата му преминаха трескави мисли: откъде е научил Хърли, дали просто е налучкал, Маги ли му е казала, или в дома му има подслушвателни устройства? Работата му предразполагаше към параноя може би повече от всяка друга професия и сега тези мисли блокираха мозъка му, макар и само за половин секунда, но достатъчно Хърли да забележи.

— Момко — тъжно изрече старият шпионин, — престанете ли да се чукате, работата отива на зле.

— Добре, Йоги.

Хърли не обърна внимание на споменаването на великия играч на „Янките“, който бе известен с тази сентенция. Приведе се напред.

— Я махни тези очила.

— Защо?

— Искам да те погледна в очите.

Майк неохотно свали очилата си.

— Проблемите на тази проклета неблагодарна страна те потискат — заяви Хърли. — Знам, защото и аз съм го изпитвал.

— Сигурно още го чувстваш.

— Вече не. По дяволите, никога не съм го приемал толкова навътре. Навремето можех да разчитам на двайсетина сенатори и петдесетина конгресмени да ме подкрепят, каквото и да направя. И под подкрепа имам предвид много повече от пари. Те разбираха, че трябва да работим скрито. Разбираха, че цапаме ръцете си, а понякога се окалваме целите. Това ново поколение… — Той поклати глава. — Безполезни са.

— Не смятам да споря за това.

— Тези лайнари. С всичко това трябва да се съобразяваш, искаш или не искаш. Пълна каша. Може да си мислиш, че едно нещо няма да повлияе на друго, но уверявам те, че всичко е свързано.

— Да… знам.

— Добре, кажи ми сега — изрече Хърли с искрено загрижен глас. — Какво не е наред при теб и Маги?

— Не съм дошъл да обсъждам брака си.

— Знам, но ти си от най-любимите ми играчи и искам умът ти да е бистър.

— Всичко ми е наред.

— Глупости. Говорих с Айрини, преди да дойдеш.

— И какво?

— Каза, че си избухнал пред Глен Адамс.

— Чудо голямо.

— Каза, че Адамс вече е подал официална жалба, в която твърди, че си го нападнал.

— Само го хванах за ръката.

— Трябва да се държиш професионално. Особено с палячовци като Адамс.

Неш отмести очи към моравата и кимна:

— Разбрах. Какво друго?

— Обадих се на Маги.

— Обадил си се на жена ми? — потресено възкликна Майк.

— Да. Чух слухове, че напоследък не си на себе си, затова й позвъних. Тя се притеснява за теб.

— Тя винаги се притеснява за мен. Коя жена не би се тревожила?

— Чуй ме — настоятелно изрече Хърли. — Положението е много сериозно и ти имаш да оправяш безброй глупости, затова няма да ти губя времето с празни приказки и ще ти кажа направо. Знам, че напоследък трудно вдигаш стария негодник…