Винс Флин - В случай на опасност

Неш престана да слуша. Имаше чувството, че пропада в дълбока, тъмна яма. Собственият му ад тук, на земята. Този разговор надхвърляше разумните граници в толкова много отношения, че единственото, което успя да каже, бе:

— Няма да обсъждаме личния ми живот.

Понечи да стане, но Хърли го дръпна с изненадваща сила.

— Напротив, ще го обсъждаме и Бог ми е свидетел, ако само още веднъж повишиш тон пред Маги, ще ти сритам задника. Трябва да сложиш живота си в ред, а това означава, че трябва да се любиш с жена си, и то спешно, моето момче. Ти си истински ас, по дяволите! Знаеш ли колко получават асовете във въздушния флот? Най-добрите изкарват по двайсет милиона годишно. Как мислиш, че ще се представят тези момчета, ако постоянно си мислят, че не могат да го вдигнат? Ще се провалят. Увереността им се срива.

— Стан, не разбирам какво…

— Я си задръж плювалника затворен за малко, сополанко. Работата достатъчно прецаква главата ти и ако трябва да мислиш и за това, много скоро ще излезеш от строя.

— Нищо ми няма. Само веднъж се е случило.

— Обясни ми тогава как допусна една безполезна отрепка като Глен Адамс да ти влезе под кожата тази сутрин. Защото това не е оня Майк Неш, когото познавам. Онзи Майк Неш никога не би изгубил самообладание по този начин.

Колкото и да не му харесваше, Неш осъзна, че Хърли е доста близо до истината. Малко по-нахакано, отколкото беше уместно, той попита:

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Опитвам се да ти кажа, че докато ти се кахъриш за члена си, Рим гори. Това е проблем на цялата страна. На проклетото общество. Никой вече не вярва, че имаме сериозни проблеми. Деветдесет процента от проклетите политици в този град или си мислят, че вече няма война срещу тероризма, или вярват, че ако се държим добре към тези фанатици, те ще ни оставят на мира. Е, това няма да се случи, по дяволите. Варварите нахлуват, а ние си губим времето да се пазарим за правата на обратните, за свободата на религията, правото да носиш оръжие, глобалното затопляне и всякакви други глупости. Тези идиоти в крайна сметка ще се събудят и ще видят опасността, но ще бъде твърде късно. — Огледа се, за да се увери, че наблизо няма никой, и продължи: — Ти трябва да правиш секс, момче. После трябва да откриеш негодника, който е издал операцията ви на „Поуст“, и да му пръснеш главата.

— Стига, Стан, не говориш сериозно.

— За кое?

— Сам ще се погрижа за сексуалния си живот, разбрахме ли се? Нека само не го обсъждаме повече.

Хърли прокара ръка през набръчканото си лице и каза:

— Момко, ако някой в Ленгли пуска такава информация на репортерите, значи е предател, а предателите в нашия занаят ги разстрелват. Поне така се правеше, преди тия мухльовци с компютрите да дойдат на мода и всички да се превърнат в мекотели.

— Искаш да убия мой колега в ЦРУ? — не повярва на ушите си Неш.

— Убил си доста хора. Не ми казвай, че няма да имаш куража.

— Никога не съм убивал друг американец.

— Това не е американец. Това е предател, заплашващ да провали тайна операция, която допринася за сигурността на тази страна повече от каквото и да било друго през последните двайсет години. Вече имаме потвърждение, че се подготвя трета терористична група. Какво, по дяволите, чакаш да стане? Да нападнат някое училище и да вземат децата за заложници? Да взривят атомна бомба във Вашингтон?

— Не.

Майк поклати глава. Това бяха кошмарните сценарии, които сънуваше от единайсети септември насам.

— Тогава си опичай акъла и хвани тия отрепки, преди да са ни нападнали.

Лиланд чакаше на опашката в стола, като буташе табличката си. Понеже не можеше да използва дясната си ръка, предпочете спагетите пред месото, което трудно се режеше дори с две здрави ръце и остър нож. Подмина салатите, взе парче торта с боровинки и едва тогава дойде най-трудният момент. Той се обърна и погледна огромното помещение. Тази част никога не беше приятна — да си намери място за сядане, за предпочитане до някого, който му харесва.

Столът беше полупразен. Лиланд се огледа за познати лица, но не видя. Обикновено по това време беше дежурен, но Гарисън му беше дал почивка. Избра свободна маса, остави таблата си и отиде при щанда с напитките. Взе си чаша, напълни я с лед и си наля диетична кока-кола. Върна се на масата, седна и отпи. Замисли се за командира си и за съвета, който му беше дал — да изчака четирийсет и осем часа, преди да подаде официална жалба.