Винс Флин - В случай на опасност

— Може би наистина съм побъркан — отговори Неш, като го погледна с налудничаво ококорени очи.

— Не говори така.

Неш дръпна ръката си. О’Браян го последва през пункта на охраната и фоайето към главната врата. Когато излязоха, Майк каза:

— Не се шегувам.

— За какво?

— Понякога си мисля, че се побърквам.

— Не се побъркваш.

Малко преди да стигнат до паркинга за посетители, Неш спря и се обърна.

— Отговори ми на един въпрос. На чия страна е Адамс?

— На наша.

— Глупости. Може би ФБР трябва да го разследва. Може би е агент на „Ал Кайда“. Замислял ли си се за това?

— Повече не смятам да говоря за него — раздразнено отговори шефът му. — Имаме по-важни проблеми. — Посочи колата на Неш. — Да се повозим.

Качиха се в малкия микробус „Крайслер“. Неш запали двигателя и наду радиото. Предаваха „Сутрешното предаване на Елиът“ по ДиСи 101; водещият тъкмо свърши издевателствата си над госта в студиото и пуснаха „Рокстар“ на „Никелбак“.

Когато потеглиха на задна, О’Браян каза:

— Моля те, кажи ми, че действате по онова нещо.

— Работим по въпроса.

Само едно съмнение все още бе неизяснено, но Майк нямаше причина да уведомява О’Браян за нещо, което не зависеше от тях.

— Проблеми?

— Проблеми ли? — Неш се замисли за секунда. — Прецакаха ни. Малко оставаше да направим важни разкрития. Сега действаме на сляпо, а всичко сочи, че се готви нещо голямо. — Потегли напред и добави: — Не можеше да се случи в по-неподходящ момент.

Излязоха от паркинга и започнаха да криволичат из комплекса. Умълчаха се за няколко минути. И двамата обаче мислеха за едно и също. О’Браян попита:

— Кой е издал информация?

— Не съм аз, нито някой, който работи с мен.

— Не можеш да си сигурен.

— Достатъчно сигурен съм. Ако трябваше да заложа парите си на това, щях да кажа, че е някой от твоята служба или друг клоун от седмия етаж.

Шефът му се засмя:

— Убиваш ме.

— Какво толкова съм казал?

— Мисля, че вече прекаляваш.

О’Браян намали звука на уредбата.

— Е, напоследък не получавам много любов и подкрепа от твоя кабинет.

— Слушай… ако нямаш доказателства, не обвинявай хората ми за този провал. Ти си известен като един от нуждаещите се полеви служители, които никога не получават достатъчно подкрепа.

Неш въздъхна раздразнено:

— Не извъртай нещата срещу мен. Казвам ти, че момчетата са железни. Никой няма да ни изпее.

— Аз пък ти казвам да ги огледаш отново, и то спешно. Ако мащабът на това, което се случва, стане известен, управлението ще се срине из основи.

Докато навлизаше в големия служебен паркинг, Неш изтъкна:

— Тази операция спаси живота на много хора.

— Няма значение. ФБР ще ни скъса топките. Навлязохме на тяхна територия.

— На ФБР не му стискаше да следи джамиите, затова ние го направихме.

— Не е виновно Бюрото. От Министерството на правосъдието им забраниха.

— Никой не им е забранявал. Казаха им само, че в правосъдната комисия ще побеснеят. Но да се върна на мисълта си… те нямаха куража да го направят, макар че е близо до ума, затова трябваше ние да им свършим работата, а сега сме атакувани от всички.

— Има много съвестни хора, които ще направят всичко, за да ни защитят.

— Ами Мич?

— Изпратихме Ридли да се опита да уреди нещата.

— И?

— Слушай, това може още повече да те ядоса, но Айрини каза, че иска да стоиш по-далеч от случая с Мич.

— Защо?

— По две причини, но по-важното е, че трябва да оправиш онова нещо, и то още днес. Нямаш време да си вреш носа в чужди проблеми.

Неш отмести погледа си от пътя.

— Да си вра носа ли?… Аз съм затънал до шия в тези проблеми. Ал-Хак иска да сключи сделка с нас. Аз се опитвам да го убедя да дойде в Америка. Трябва да ме изпратите обратно, за да доведа това докрай.

— Не, няма да спорим за това. Айрини е непреклонна. Иска да стоиш колкото може по-далеч от тази работа. Друг ще се заеме.

— Кой?

— Не е твоя работа. Само престани да се занимаваш с това. Иска да отидеш при Стан тази сутрин.

О’Браян имаше предвид пенсионирания разузнавач Стан Хърли. Майк се замисли за грубоватия стар шпионин и нетрадиционните му методи.

— Толкова ли е наложително?

— Майк, представи си, че отново си в училището за офицерски кандидати. Аз съм твоят боен инструктор. Нося грозна зелена шапка с периферия и съм готов да ти отхапя главата, ако кажеш само още една думичка. Тук не ти е „Майкрософт“. Не е дискусионен клуб. Там горе стават някакви гадости, за които тя не ми казва и със сигурност няма намерение да каже на теб, затова ти предавам заповедта и очаквам да я изпълниш. Разбираш ли?