Винс Флин - В случай на опасност

Неш стоеше по средата на голямата стая и се стараеше да се преструва, че се отегчава и не му дреме, че и президентът вече знае за проблема.

Кенеди остави бялата слушалка на апарата и го погледна.

— Президентът е много загрижен.

Той не знаеше какво се очаква да каже, затова само кимна.

Тя вдигна един брой на „Вашингтон Поуст“ и добави:

— Това не е хубаво.

— Съгласен съм.

— Моля те, кажи ми, че са пълни измислици.

— Това са пълни измислици.

Мъжът, който седеше до шефа на Неш, скептично изсумтя.

Неш се обърна и презрително изгледа Глен Адамс, главния инспектор на ЦРУ. От четири месеца се беше захванал с него. Майк копнееше за възможността да го стисне за врата и да му разкраси лицето с юмрук.

Кенеди погледна Адамс, после — пак Неш.

— Нашият уважаван генерален инспектор не е съгласен с теб.

— От няколко месеца те предупреждавам — поучително заяви Адамс. — Този човек прави каквото си поиска. Обзалагам се, че той стои в основата на всичко това.

Майк отново почувства болката в главата. Затвори очи за секунда, после погледна Адамс. Спомни си статията във „Вашингтон Поуст“ и се запита дали не е бил Адамс източникът, пожелал да остане анонимен. Неш направи крачка към дивана и в отговор на обвиненията на инспектора каза:

— Докажи.

— Не е моя работа да го правя, но като съдя по статията, имам подозрения, че Министерството на правосъдието и ФБР точно това правят в момента.

— Да. Чудя се дали някой в тази сграда не им е помогнал да започнат.

— Не ме обвинявай — обидено се сопна Адамс.

— Майната ти!

— Майк — предупреди го Кенеди.

— Това са пълни глупости — обърна се към нея Неш. — Искам да ми кажеш колко терористи е заловило това безполезно нищожество. Колко хора от службата му са загинали при изпълнение на служебния си дълг от единайсети септември досега?

— Не става дума за мен, господин Неш.

Адамс тръсна глава и небрежно изтърси една люспица пърхот от крачола си.

— Не, не е, но не мога да се сетя какво сте направили, за да защитите американския народ от друга терористична атака.

— Всички имаме роля.

— Някои — по-важна от други.

Адамс въздъхна отегчено:

— Няма да се карам с теб, при положение че нямам абсолютно нищо общо с това.

— Как ли пък не! — Неш отново се обърна към Кенеди: — Искам да знам дали съм обект на разследване от господин „Гестапо“.

Преди тя да каже нещо, Адамс се тросна:

— Не е твоя работа.

— Нямам ли права?

— Доброволно си се отказал от тях в момента, в който си минал през входната врата.

— Ами ти? Тебе кой те разследва?

Инспекторът се изсмя:

— Много смешно, господин Неш! Кой бил разследвал мен? — Поклати глава. — Мен няма нужда да ме разследват. Аз спазвам правилата.

— Така говорят всички престъпници.

— Хайде по-спокойно — предупреди Кенеди.

Главоболието на Неш се усилваше. Той погледна жената, която винаги бе уважавал, и изведнъж търпението му се изчерпи.

— Абе, я вървете на майната си!

— Моля? — сепна се тя.

— Това са пълни глупости. Казваш ми да се успокоя. Видях статията в „Поуст“. Купища лъжи, но това не е важно. Политиците ще искат изкупителна жертва и това долно копеленце тука иска да им даде мен.

— Не ме обиждай така! — запротестира Адамс.

— Ти си нищожество, така е! Предател на родината. — Неш се обърна към Кенеди и продължи: — На колко ще се обзаложим, че той е анонимният източник, когото споменават в статията?

Адамс се изправи рязко:

— Няма да търпя повече. Работата ми тук е безупречна и досега не съм направил нищо, с което да злепоставя управлението. — Тръгна към вратата, но когато минаваше покрай Неш, добави: — Съмнявам се, че можеш да се похвалиш със същото.

Неш сграбчи месестата му ръка над лакътя и го принуди да се завърти.

— Не сравнявай работата си с това, което правя аз. Когато ти сгрешиш нещо, най-много да се изгуби някоя папка. Ако аз сбъркам, умират хора.

Другият се опита да освободи ръката си.

— Пусни ме!

Майк сякаш не го чу.

— Ти не си на огневата линия. Не си в отряда. По дяволите, дори не си в района на бойните действия. Седиш си вкъщи, пиеш бира, ядеш чипс, гледаш телевизия и ни критикуваш, а истината е, че тлъстият ти, мързелив задник няма да издържи и пет минути там.

— Господин Неш! — изкрещя Кенеди и се изправи. — Стига толкова.

— Да, стига! — Той пусна Адамс и тръгна към вратата. Хвана дръжката и се обърна, за да погледне Кенеди. — Следващия път, когато ти потрябва някой да отиде в Афганистан и да стрелят по него, изпрати този задник.