Винс Флин - В случай на опасност

Чарли надигна шишето си, въздъхна, погледна баща си, сякаш се отегчаваше, и повтори:

— Ши-бан.

Неш хвана момченцето за ръката.

— Не, малчо. Това е лоша дума.

Въпреки усилията му Чарли отново повтори ругатнята.

При други обстоятелства Неш сигурно щеше да се засмее, но жена му се разтропа на горния етаж. Ако слезеше и чуеше, че синът псува като морски пехотинец, щеше да побеснее. Той си придаде най-сериозната физиономия, посочи Чарли и каза бавно:

— Лоша дума.

Детето се намръщи, посочи баща си и настоя:

— Не.

След малко повтори ругатнята още по-енергично.

Неш чу как жена му слиза по стълбите и изпадна в паника. Грабна лъжичката от масата и бързо напъха пюре в устата на бебето точно когато то се канеше да повтори новата си любима дума.

Маги Неш влезе в кухнята по бял халат, с разпиляна върху раменете катраненочерна коса. Отиде направо при Чарли и го целуна по челото. Момченцето заскимтя от удоволствие и се опита да каже нещо, но Неш бързо напълни устата му с тиква и грах.

Маги взе шишенце лосион от кухненския плот, изсипа малко върху дланите си и започна да втрива течността в белезите на гърба на съпруга си. Наведе главата си на една страна и тръсна косата си.

— За снощи… — предпазливо започна — … не искам да го приемаш чак толкова сериозно. — Започна да разтрива мускулестите му раменете и добави: — Не е толкова необичайно.

Той се намръщи:

— Предпочитам да не говорим за това.

— Всичко е заради стреса от работата ти, миличък. Нормално е за мъжете да…

— Моля те — прекъсна я. — Не пред детето.

Тя се отдръпна назад. Постави ръце на кръста си.

— Бебето едва се е научило да казва „мама“ и „тати“. Едва ли ще успее да запомни „еректилна дисфункция“.

Неш присви очи при споменаването на медицинския му проблем. Това беше типично за жена му. Искаше да го обсъждат, докато разгледат проблема от всички ъгли, и накрая щеше да го изпрати при психиатър. На него обаче му нямаше нищо. От петнайсет години бяха заедно и нито веднъж не му се беше случвало да не успее да го вдигне. Той настръхна и заяви:

— Няма да говорим повече за това.

— Да не си посмял! — сопна се тя.

— Какво да не посмея?

— Да се държиш като баща си. — Удари го по рамото. — Няма да допусна да умреш от сърдечен удар, защото се правиш на мъж и отказваш да се замислиш за здравето си!

— Успокой се.

— Не съм аз тази, която трябва да се успокои. — Тя се обърна и погледна към другия край на кухнята. — Снощи се видя.

Рязко отвори шкафа да вземе чаша и започна поучителна лекция за бащата на Неш.

Беше я чувал многократно. Маги обожаваше баща му. Смяташе го за прекрасен човек и наистина беше жалко, че внуците му нямаше да го познават. Той тъкмо умуваше дали да седне и да слуша чинно, или да спори, когато жена му дръпна кафемашината твърде силно, закачи лостчето на филтъра и той се завъртя в отворено положение. Понеже филтърът беше пълен с горещо, мътно кафе, кашата се разсипа по белия мраморен плот и опръска белия халат на Маги. Тя отскочи назад, вдигна ръце и изруга:

— Шибан филтър!

Неш погледна косо Чарли, който с ококорени от възхищение очи гледаше майка си. Той му се усмихна насърчително. Бебето отвори изцапаните си с пюре уста и след секунди ужасната дума излезе от устата му с повече ентусиазъм, отколкото баща му се беше надявал да чуе.

Ужасена, Маги се обърна и се втренчи в малкото си ангелче. Чарли се усмихна и още веднъж изгука думата.

Неш се изправи, подаде на жена си бурканчето с бебешка храна и каза:

— Браво, скъпа. Много добре се справи.

Карим вдигна бинокъла и огледа пистата от единия до другия край. Миналия ден бяха направили дълъг и труден преход. Хората му показаха желязна дисциплина. По права линия тясната долина бе само на пет километра от лагера им. Както много често в джунглата обаче, прекият път беше и най-опасният. От личен опит бяха научили, че е глупаво да се бориш с джунглата, затова тръгнаха по пътека, която минаваше по пресъхнало дере и заобикаляше най-стръмните и трудно проходими части на рида, който разделяше долината от следващата.

Карим знаеше за пистата от самото начало. Ливанецът, от когото беше купил земята, го бе предупредил да стои далеч от съседите. Пистата се използваше от наркокартел като междинен пункт в трафика на кокаин. Този факт сам по себе си бе достатъчен, за да го накара да внимава.

През първия месец той стоеше далеч от мястото, но когато хората му се понаучиха да се промъкват и да се крият, реши да огледа по-отблизо. Беше загрижен за сигурността. Не му харесваше да не знае какво се случва толкова близо до лагера му. Освен това видя удобна възможност, начин да разнообрази монотонното ежедневие на хората си. Това беше идеално упражнение, шанс да видят истински обект, охраняван от въоръжени хора.