Винс Флин - В случай на опасност

Тези искрени думи му подействаха като плесница.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти сам ни караше да четем през цялото това време. Мисля, че си чел прекалено много за великите американски пълководци.

Карим се подразни от това, но го насърчи:

— Какво друго?

— Аз също четох някои от тези книги. Във всичките се говори как не трябва да знаеш подробности, за да не влияе нищо на личната ти преценка. Може би в редовната армия има смисъл от това, но всичко, което съм чел за специалните им части, говори обратното. Обикновените войници участват в планирането на мисиите.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че трябва да престанеш да ни държиш в неведение. Трябва да ни се довериш. След няколко дни няма да имаш друг избор.

На Карим това не му хареса, но знаеше, че е вярно.

— Прав си. Когато стигнем следващата ни цел, ще ви запозная с плана.

Фарид се усмихна:

— Благодаря, амир .

— Само едно запомни. Това не е демокрация.

— Не се безпокой за това. Хората твърде много те уважават и доста се страхуват от теб.

Фарид се оттегли назад пълзешком и изчезна в храсталака.

Секретарката каза на Неш, че го очакват. Той погледна двамата телохранители на пост пред кабинета на директора на ЦРУ и отвори голямата шумоизолирана врата. Айрини Кенеди седеше на бюрото и държеше слушалката на специалния телефон на дясното ухо. Хвърли му поглед, сякаш искаше да го смъмри, че се е забавил прекалено много, после се извъртя със стола и се загледа през прозореца. Неш мислено изруга жена си. Застанал по средата на големия кабинет, му се прииска да я доведе тук, за да види лично как се чувства човек, когато предизвика гнева на началника на Централното разузнавателно управление.

На дивана срещу бюрото на Кенеди седяха двама души. Мъжът с прошарена коса отдясно го погледна, раздвижи устните си като за безгласна ругатня и вдигна ръка на ухото, сякаш държеше телефон. Това бе Чък О’Браян, директор на Националната служба за тайно разузнаване и трийсетгодишен служител на ЦРУ. От шест часа се опитваше да се свърже с Майк, а сега беше почти девет.

Неш имаше два служебни телефона, които трябваше постоянно да носи със себе си. Още щом чу новината за статията във „Вашингтон Поуст“ по телевизията, той осъзна какво е станало. Когато се прибра от Афганистан, Маги го посрещна на вратата с ефирна рокля и дяволито изражение. Подаде му чаша вино и му каза, че е сложила децата да спят. Предложи му да се качи да си вземе душ. Той мина първо през кабинета и включи телефоните да се зареждат. След като се качи да се изкъпе, Маги беше изключила и двата апарата. Тя не беше особено доволна, че Неш работи за ЦРУ, и сериозно негодуваше, че началниците в Ленгли очакват съпругът й да е на тяхно разположение по двайсет и четири часа всеки божи ден. Тя беше права за себе си, те — също, а той както винаги стоеше между чука и наковалнята и се опитваше да угоди на всички.

Неш погледна към един празен стол, но реши да остане прав. Някои биха го сметнали за навик от Морската пехота, но грешаха. Той не обичаше седмия етаж. Всъщност не обичаше цялата централа на управлението. Неудобството му не беше свързано с Кенеди. Поне не лично. Двамата се разбираха отлично. Той я уважаваше, дори малко се страхуваше от нея, което беше полезно в този занаят. Неудобството идваше от това, че се чувстваше не на място. Седмият етаж бе арена, на която той нямаше умения да се състезава.

Последният етаж на централата на ЦРУ беше пълен с бюрократи. Неш би се изненадал, ако един от десет имаше някакъв полеви опит. Това не ги правеше лоши хора, но силно стесняваше мирогледа им. Повечето бяха добри съпрузи и съпруги, бащи и майки. Грижеха се за децата си и обществото. Бяха жертвали много неща и бяха готови на още. Бяха патриоти, но измъчени от медиите и наплашени от политиците. Бяха като деца, които получават наказание заради белите на по-големите си братя. Майк и колегите му в Службата за тайно разузнаване бяха непослушните деца в семейството. В много отношения недоверието на чиновниците към хора като Неш и Рап беше неизбежно.

— Не, господин президент — каза Кенеди, като се завъртя обратно към бюрото със стола си. — Уверявам ви, че ЦРУ не е одобрявало такава операция. — Замълча за секунда, после отговори: — Те обичат да се преструват на обезпокоени. Така имат повод да се покажат по телевизията и избирателите им да видят, че са живи. — Замълча пак за момент. — Да, господин президент. Ще бъда там в четири.