Винс Флин - В случай на опасност

Хагани се втренчи мрачно в лицето му и каза на дари:

— Знам какво се опитваш да направиш.

— Какво?

— Опитваш се да ме провокираш. Ние знаем всичко за методите ви. Преминали сме подготовка, за да не се подлъгваме от номерата ви.

Рап знаеше, че е вярно. Повечето от секретните им навремето програми за разпит бяха разкрити. Много от методите им бяха публично разгласени от политици и журналисти. Освободени терористи бяха избягали в Афганистан и по други части на света, за да разкажат за преживяното пред организациите, към които до преди са отричали, че принадлежат. Тази бъркотия го вбесяваше, но нищо не можеше да направи.

Стисна левия си юмрук.

— Абу, не се опитвам да те провокирам… поне засега. Аз не съм от приказливите. Нямам такова търпение… като приятеля ми, който беше тук преди малко например. Той е в съседната стая при Мохамад и всички знаем как ще се развият нещата. Мохамад ще те продаде. Теб и останалите ви приятели. Ти също ще проговориш накрая, но ще ни трябва доста повече време, а и ще е много по-болезнено.

— Не можеш да ме пречупиш — гордо заяви Хагани.

Рап въздъхна. Беше виждал такива смелчаци. Стигнеше ли се до физическо насилие, нямаше да издържи дълго.

— Абу, никак не ми е приятно да изтезавам хора и да пречупвам волята им, макар че в твоя случай положението е малко по-различно. Ти си такава отвратителна отрепка, че може би малкият ни сеанс ще ми достави удоволствие.

— Не ме плашиш.

— А би трябвало. — Мич се засмя. — Понякога сам се плаша от себе си. Виж… аз не съм като човека, с когото си говорил тази седмица. Аз приемам много сериозно тази война и не понасям хора, които нямат смелостта да направят необходимото, за да я спечелим. Ако добавим факта, че хич не ми дреме какво си мислят големите клечки във Вашингтон, това ме прави твоя най-лош кошмар.

Затворникът поклати глава и изсумтя:

— Празни приказки.

Рап постави ръката си върху поцинкованата метална кутия от другата страна на масата. Вътре нещо се размърда. Чу се стъргане.

— Използвал съм това, което е в кутията, само веднъж и ще ти кажа, че човекът, на когото го приложих, беше доста по-упорит от теб. Трийсет секунди му бяха предостатъчни.

Той лъжеше. Никога не беше използвал този метод, но Хагани нямаше как да знае.

Терористът нервно погледна кутията и заяви с пресилена самоувереност:

— Аз имам права. Не можеш да се отнасяш с мен така.

Рап видя надежда. Може би Хагани не беше толкова издръжлив, колкото си мислеха. Замисли се за Неш, за начините, по които влизаше в диалог с разпитваните. Как ги притискаше с логика, как с цитати от Корана оборваше неубедителните им аргументи. Стратегията му беше ясна — накарай ги да говорят. Нямаше значение за какво, просто трябваше да започнат. Използвай възможността да наблюдаваш разпитвания, изучи навиците му, научи колкото можеш повече за него. Трудните въпроси идваха по-късно. Рап обаче нямаше търпението на приятеля си. Все пак нещо събуди интереса му към молбата на Хагани за справедливо отношение. Спомни си един от любимите въпроси на Неш. Погледна терориста и попита:

— Абу, мислиш ли, че трябва да проявя милосърдие към теб? Че трябва да зачитам човешките ти права?

— Да — абсолютно искрено отговори той.

— Ти как щеше да постъпиш с мен, ако ме бяхте пленили и ме държахте в някоя от пещерите ви?

Хагани се престори, че не е чул въпроса.

— Сенаторите, които идваха, обещаха, че ще се държите добре с мен. Дадоха ми дума.

— Те са политици. Говорят онова, което им харесва. После забравят.

Затворникът поклати глава в знак на категорично несъгласие:

— Имаме достъп до Интернет. До сателитни канали. Следим споровете във вашата страна за отношението към пленниците. Сенаторите говореха сериозно.

— Склонен съм да ти повярвам, Абу, но аз лично нямам намерение да се държа добре с теб. Ти се мислиш за воин на вярата, но си просто един палач. Масов убиец.

— Нищо не знаеш за мен.

— Така ли? Да поговорим за училищата.

— Какви училища?

— Ония, които си взривил. Пълни с малки деца.

Рап очакваше няколко възможни реакции от Хагани, но не наблюдава нито една от тях. Терористът се усмихна гордо:

— Ние знаем как да се принасяме в жертва. Ние не се боим да станем мъченици в името на Аллах.

Гневът бързо обзе Мич, но той се опита да го потисне.

— Ти не си жертвал себе си, умнико, а и едва ли си дал на децата право да избират.

Терористът вирна брадичката си:

— Не ме е страх.