Винс Флин - В случай на опасност

— Не те е страх да изпращаш малки деца на смърт. Това те прави страхливец и касапин и ако беше чел Корана, щеше да знаеш.

— Какво разбираш ти от Корана? — изрева Хагани.

Рап се ухили:

— Очевидно повече от теб… защото поне съм го чел.

— Знам го наизуст.

— Глупости. Много добре знаеш, че те е учил някой извратен молла, който ти е втълпявал само ония пасажи, които му изнасят. Убивайте евреите. Убивайте неверниците. Дръжте жените и дъщерите си забулени. Бийте ги, ако не слушат. Западът е зло. Ние сме праведни и добри… дрън-дрън. Отвращавам се от омразата, на която учите себе си и децата си.

— Нищо не знаеш.

— Знам, че Аллах ще те изпрати в ада, задето избиваш Неговите деца! — изкрещя Рап.

— Нямате никакво право да идвате в страната ми. Вие сте неверници и Аллах ще накаже вас и народа ви за тази война.

— Не ти ли е хрумвало, че може би е точно обратното? — Агентът приближи лицето си на сантиметри от това на Хагани. — Че Аллах наказва твоя народ за това, че изопачава и злоупотребява с думите на Пророка? Америка не е водила война. Ние пострадахме само от едно нападение. Вашият народ е във война близо четирийсет години. Над един милион души са загинали. Аллах е побеснял да гледа безумията ви. Сега ви наказва и ще продължава да ви наказва.

Хагани се изплю и улучи американеца точно между очите.

Рап не си направи труд да обърше лицето си. Не си направи труд да посегне към електрошоковия пистолет. Просто дръпна глава назад и силно замахна напред, като удари с челото си Хагани в носа. Все едно с чук да размажеш банан. Носът на Хагани се сплеска и от ноздрите рукна кръв.

Рап се изправи и заобиколи затворника отстрани. Огледа обезформения нос. Неш щеше да протестира, но не го интересуваше. Беше му писнало от тези глупости.

— Няма да получиш никакви девици — закрещя. Помисли си за думите на Неш; как използваше собствената им религията, за да ги опровергава. — Джин — изрече думата, при която хората като Хагани пощуряваха. — Ти си джин и дори не подозираш за това. Знаеш, че Коранът забранява самоубийствата, но въпреки това си принудил десетки деца на Аллах да се разделят с живота. Убил си хиляди последователи на Аллах. Седмата сура, Абу, не я ли помниш? — Премина на арабски и зарецитира: — Мнозина от джиновете и човеците създадохме за ада. Сърца имат те, с които не разбират, и очи, с които не виждат, и уши, с които не чуват. Те са като диваци. Да, те стават все по-заблудени, те са невежи. — Рап отново премина на дари. — Това си ти, Абу. Повярвал си на тези извратени молли и сега трябва да отговаряш пред Аллах. Преди слънцето да изгрее днес, ще те убия. — Замълча, хвана Хагани за брадичката и го принуди да го погледне в очите. — Точно така, ще те убия и освен ако не се покаеш, ще се стовариш директно в ада.

Неш влезе в стаята за разпити и остави на масата пакет цигари „Марлборо“ и запалка. Беше пропушил. Цигарите му помагаха да запълва продължителните периоди на мълчание, които бяха неизбежни при разпит. Някои затворници се изкушаваха да се възползват и това помагаше за създаването на чувство за съпричастност, което Неш с удоволствие използваше. За съжаление сега те не бяха само помощно средство. След шест години той пушеше вече ежедневно, запалваше по някоя от време на време. Жена му бе забелязала и не беше доволна от това — както за здравето му, така и заради лошия пример, който можеше да даде на подрастващата им дъщеря, ако узнае. Той правеше всичко, за да ограничи пушенето само при тези мисии зад граница, но ставаше все по-трудно да отделя работата от личния си живот. Трябваше да признае, че напрежението му се отразява зле.

Той вдигна пакета и предложи на Ал-Хак. Афганистанецът с готовност прие. Неш поднесе запалката на около педя пред терориста. Ал-Хак се подвоуми, после се наведе напред. Малките неща бяха изключително важни при тези срещи. Да почерпиш затворника с цигара имаше благоприятен ефект, но още по-полезно беше да го накараш да се наведе над масата, сякаш извървява половината разстояние до твоята позиция. Неш запали своята цигара, облегна се назад, кръстоса крака и издиша дим.

— Искам да сключим сделка — с делови тон заяви Ал-Хак.

Агентът не издаде изненадата си, само го изгледа изпитателно. Помисли си: „Този не е като другите. Никой от тях досега не е започвал разговора с предложение за споразумение.“

— Да чуем.

— Имам информация… много важна информация, за която правителството ви ще е готово да плати.