Винс Флин - В случай на опасност

— Къде, по дяволите, е Мич Рап?

Въпросът бе хвърлен като ръчна граната във вражески окоп. Около полираната махагонова маса в заседателната зала всички изтръпнаха от страх. Едни сведоха очи, други се покашляха неловко, а един от присъстващите дори стана и се запъти към вратата. Един по един обаче всички вдигнаха погледи към жената, която седеше на другия край на масата. Като директор на ЦРУ тя бе прекият началник на Рап.

Айрини Кенеди погледна към задалия въпроса от другата страна на абсурдно дългата маса. Беше юрист, разбира се. Напоследък всички се водеха юристи — агентите на ФБР от лявата й страна, хората от Министерството на правосъдието от дясната, дори неколцината посетители от Държавния департамент вероятно бяха завършили право. Тя умишлено бе оставила юристите си в Ленгли, за да участва без тях в това ранно сутрешно заседание. От тактическа гледна точка това беше разузнавателна мисия и за тази цел бе довела двама души с много опит в тези работи. Кенеди погледна противника си отсреща. През последните две седмици постоянно слушаше оплаквания от него. Сега, наблюдавайки за първи път начина му на работа, тя се почуди как е възможно двама родители така да се провалят в даването на най-елементарно възпитание на детето си.

Уейд Клайн беше новоназначеният началник на Отдела за защита на личната тайна и гражданските права към Министерството на правосъдието. Изглеждаше привлекателен, поне преди да си отвори устата, след което губеше целия си чар. Новата служба в министерството бе създадена, за да замазва очите на радетелите за граждански права в Капитолия, които мислеха, че Съединените щати са станали полицейска държава. Преди да поеме поста, Клайн беше работил десет години като прокурор в щата Ню Йорк.

— Е? — с очевидно нетърпение настоя той.

Кенеди запази непроницаемо изражение. Беше се учила на шпионски хитрини лично от Томас Стансфийлд, една легенда от епохата на Студената война. Подобно на учителя си, тя бе известна с невъзмутимото си спокойствие — уважавана от повечето, мразена от малцина и всяваща страх у повече хора, отколкото подозираше. Всичко това вървеше заедно с поста, разбира се. Тя беше директор на Централното разузнавателно управление и човек лесно можеше да си представи, че тази иначе елегантна и симпатична жена има и тъмна страна.

Кенеди погледна Клайн и си наложи да запази спокойствие. Трийсет и девет годишен, той все още беше твърде млад, за да се перчи така, и достатъчно опитен, за да знае, че не трябва да го прави. Тя бе видяла доста хора като него да идват и да си отиват. Само преди пет месеца нюйоркчанинът не би имал никакъв шанс да я изнерви, но много неща се бяха променили оттогава. Нямаше съмнение кой е източникът на недоволството й. В началото на всичко стоеше едно травмиращо събитие, което я бе тласнало по наклонената плоскост към съмнения и обида — събитие, което всеки ден се опитваше да забрави.

— Въпросът не е чак толкова сложен — изтъкна Клайн.

Седеше по риза, с разхлабена вратовръзка и навити ръкави.

Кенеди набърчи чело, сякаш изследваше причудливо насекомо.

— Господин Рап не е на разположение — изрече с равен тон.

— Не бил на разположение? Звучи доста неопределено.

— Така е.

— Бихте ли конкретизирали? — Клайн замълча, записа си нещо, после пак погледна Айрини. — Къде е?

Очевидно този човек бе свикнал да се перчи пред заседателите в съдебни зали. Нима очакваше от нея да издаде местонахождението на най-опитния си антитерорист пред назначения с връзки политически пъдар на министерството. Леко подразнена от арогантността му, тя отговори:

— Местонахождението на господин Рап не е ваша работа.

— Изобщо не съм на това мнение, госпожо Кенеди.

Въпреки че бе предупредена от юриста си, дебелоочието на Клайн я шокира. Тя свали очилата си.

— Директор Кенеди, господин Клайн. Или доктор Кенеди, ако предпочитате.

На лицето му се изписа надменна, самодоволна усмивка.

— Доктор, директор, все едно.

Кенеди не помръдна. Не смяташе да спори повече. Мислите й потекоха в доста нетрадиционна посока, чудеше се какви слабости може да има този човек. И как ли би реагирал на болка?

— Да се върнем на Рап, ако обичате. — Клайн почука по бележника си, сякаш се опитваше да се съсредоточи. — Повече от месец искам да се срещна с този човек и да ви призная, търпението ми се изчерпи.

— Господин Рап е много зает.

— Всички сме заети, госпожо директор.