Винс Флин - В случай на опасност

Този път очакваше реакцията на затворника. Същото дивашко изражение се изписа на лицето на Хагани. Вързан неподвижно за стола, затворникът дръпна назад главата си, изхрачи се и с рязко движение напред се изплю. Рап вдигна кърпата и улови храчката.

— Лош ход, Абу.

Уви кърпата около главата на Хагани и бръкна в единия джоб на панталоните си. Извади черен електрошоков пистолет. Хагани ожесточено тръскаше глава, опитвайки се да се освободи от кърпата, но напразно. Щом спря да се движи, Рап допря двата електрода до мокрия плат около мястото, където беше устата на терориста. Натисна спусъка и го задържа неподвижно три дълги секунди. Кърпата запращя от високоволтовия слабоамперен ток. Тялото на затворника замря за секунда, сетне се сгърчи няколко пъти.

Мич свали кърпата и отстъпи крачка назад. Замаян, Хагани едва задържа главата си изправена.

— Абу, чувал ли си за Иван Павлов? — Рап се вгледа във все още премрежените очи на терориста. — Ако се съди по ограниченото ти образование, съмнявам се. Павлов е руснак, или по-скоро — бил е. Отдавна е покойник, но това не е важно. Този човек е бил гений… бащата на класическата физиология. Известен е най-вече с експериментите си върху кучета. Включвал звънец и след няколко минути хранел животните. След известно време на кучетата започвали да им текат лиги само при звука на звънеца… това е фундаментална наука. Нарича се условен рефлекс и действа както при кучета, така и при хора. Може да се използва например за отучване на невъзпитани момчета от лошия навик да плюят. Надзирателите трябваше да са те дресирали от самото начало, но след като не са, ще го направя аз. Не е много трудно. Десет минути ще са достатъчни, за да те излекувам от този вреден навик.

Хагани примигна няколко пъти. Тръсна глава, после отвори уста и размърда челюстите си.

Неш гледаше безучастно от другата страна на масата. Беше виждал как Рап прилага този метод и върху други затворници. Кърпата служеше както за предпазване от храчките, така и за разпределяне на заряда — така електрическият ток нямаше да остави белези. Самият Неш също бе използвал електрошокови пистолети. Особено върху затворници, които обичаха да пръскат надзирателите си с изпражнения и урина. Всички организации за човешки права заклеймяваха използването на електрически ток за изтезаване на затворници. Той се питаше как ли щяха да се почувстват активистите им, ако някой ги замерваше с екскременти всеки ден, когато отидеха на работа.

Рап беше готов с кърпата. Приближи се и попита:

— Пак ли ще плюеш?

Хагани изви главата си назад и изду бузи.

Рап отново уви кърпата около главата му и му пусна още един трисекунден заряд. Резултатът беше същият. Терористът обаче се окопити около половин минути по-бавно.

Агентите се спогледаха. Само един от хората, които бяха разпитвали заедно, бе продължил да упорства след три електрошока. Повечето имаха нужда от още един сеанс след ден-два, за да затвърдят наученото. След една минута Рап свали кърпата от главата на Хагани. Този път не каза нищо. Застана пред затворника и зачака да види какво поведение ще избере.

Неш погледна раната и подутината над окото на Хагани. Кръвта течеше по лицето и врата му и бе намокрила яката на оранжевия гащеризон. Скоро едва ли щеше да спре. Неш знаеше, че рано или късно ще се наложи да окажат първа помощ на затворника и да го измият. Нямаше начин да скрият раната. Това щеше да му донесе сериозни проблеми сутринта.

Някой почука. Неш стана и отвори. Генерал Достум стоеше усмихнат в коридора.

— Иска да те види.

Неш не желаеше да говорят пред Хагани, затова каза на Рап:

— Идвам след минутка.

Излезе в коридора и щом затвори вратата, попита:

— Какво има?

Достум завъртя очи.

— Този човек е нищожество. Мисли само за себе си. Знаех си, че ще предложи споразумение.

— Каза ли нещо важно?

— Твърди, че има информация, която можела да бъде много полезна и навременна за Съединените щати.

— Вярваш ли му?

— Възможно е да е научил важни неща, но е изпечен лъжец. Ти ще трябва да прецениш дали казва истината.

Генералът се ухили.

Неш се замисли каква стратегия да предприеме. От опит знаеше, че човек не трябва да влиза в стаята за разпити без предварителен план. Имаше известна представа какво цели Ал-Хак. Затова потупа Достум по рамото и каза:

— Благодаря ти. Ще отида сам. Моля, наблюдавай ни и не се колебай да прекъснеш разпита, ако мислиш, че лъже.