Винс Флин - В случай на опасност

Агентите наблюдаваха първите няколко минути от срещата през един от еднопосочните прозорци. Когато стана ясно, че Достум няма да удуши затворника с голи ръце, Неш леко си отдъхна. Планът му бе да се заемат с другия пленник, докато генералът си върши работата. Обърна се и погледна Маркъс Дюмон, който седеше зад бюрото в стаичката за наблюдение. Рап го беше довел от Ленгли. Трийсет и една годишният чернокож бе детето-чудо на Службата за тайно разузнаване, що се отнасяше до охранителни системи и компютри.

— Записваш ли всичко? — попита Неш.

— Да.

— Нали имаш контрол над камерите? Да не ни хванат от охраната на базата?

Рап бе накарал Дюмон да обръсне главата си и сега негърът постоянно поглаждаше лъснатото си теме. Той изгледа Неш, както би погледнал всеки, който се съмнява в магьосническите му умения.

— В момента охраната на базата гледа повтарящ се едночасов запис от камерите в ареста, направен преди да дойдем. Записвам разпита със звук и картина на тази флаш памет.

Дюмон показва малко сребристо устройство с размер на кибритена кутийка.

— Хубаво. — Неш се обърна към Рап: — Готов ли си за забавление?

— Една секунда. Къде държат кърпите?

— Складът е там.

Неш изведе приятеля си в друг коридор и отвори вратата на склада, където се държаха чисти оранжеви гащеризони, спално бельо и кърпи за затворниците. Мич взе една и я намокри на умивалника.

Вече загрижен заради раната над окото на Хагани, Неш попита:

— Какво си намислил?

Рап изстиска кърпата и заяви:

— Виждал съм такъв тип хора. Единственият начин е да ги биеш, докато се огънат.

— Мич, трябва да внимаваме.

— Не се безпокой. Колкото и ядосан да изглеждам, това е част от представлението.

— Аха. Това като успокоение ли трябваше да прозвучи?

— Не — усмихна се Рап. — Играй своята игра, а пък аз ще вляза в ролята на безумния садист, който иска да откъсне главата му и да се изпикае в гърлото му.

— Няма да е лека работа. Сигурен ли си, че не искаш да си разменим ролите този път?

— Сигурен съм — изсмя се Мич. — Аз нямам твоето търпение на светец.

— Добре. Само не забравяй… без повече белези.

— Ще се постарая — отговори Рап, сякаш вече се беше примирил, че няма да успее.

Поведението му накара Неш да спре и да го погледне.

— Искаш да пребиеш някого, нали?

— Може би.

— Тогава може би не трябва да правим това. Ал-Хак вече се разприказва. Да го изстискаме колкото можем днес, да накараме Айрини да уведоми президента и ако всичко върви добре, ще ни го прехвърлят. Така ще имаме няколко дни да го разпитваме сами.

— Не — отсече Рап. — Искам да се занимая с Хагани. Отдавна чакам да ми падне в ръцете. Искам да чуя от собствената му уста дали според него е достойно да убиваш малки деца, а после да го накарам да изпита истинска болка. Искам да разбере какво е причинил на онези хора. Искам да го пречупвам малко по малко, а после да изстискам мозъка му до капка. След това лично ще открия всеки участник в тази мрежа от камикадзета и ще ги застрелям един по един.

Неш достатъчно добре познаваше Рап, за да разбере, че приятелят му говори сериозно.

— Мич, може да са ни нужни седмици, докато го накараме да проговори.

— Може. А може да го пречупим за час. — Той кимна към стаята за разпити. — Да започваме.

Неш хвана приятеля си за ръката.

— Мич, тук съм от една седмица. След посещението на сенаторите момчетата от военновъздушните яко са се спекли. Да не им даваме повод да звънят до Вашингтон.

— Няма да се откажа от битката, Майк. Писнало ми е от политици, които нямат кураж да притиснат тези отрепки. Въпрос на време е кога пак ще ни ударят и тогава тия страхливци ще хукнат да се оправдават. Всеки от негодниците, които са ни спъвали, ще започне да ни обвинява, че не сме предотвратили трагедията.

— Сигурно си прав, но има разумен начин да го направим, пък и…

Рап вдигна ръка и го прекъсна:

— Не е необходимо да идваш с мен. Ти имаш семейство, за което да се грижиш. Аз нямам. Чувствам се свободен. Нищо не може да ме спре. Няма с какво да ме уплашат.

Неш се изкушаваше да приеме предложението, но двамата бяха преживели твърде много неща заедно. Беше твърде задължен на Рап.

— Само се постарай да не оставяш белези.

— Ще се постарая.

Рап се върна в коридора и спря за момент да погледне генерал Достум и Ал-Хак. Двамата разговаряха и той го прие за добър знак. После се приближи до вратата на другата стая за разпити и я отвори.

— Абу, чух, че цяла седмица се преструваш на глухоням. — Той застана до Хагани и добави: — И двамата обаче знаем, че много добре разбираш английски.