Агентът примигна и избълва порой псувни.
— Забравих да ти кажа, че обича да плюе — каза Неш.
— Мамка му! — изрева Рап и избърса лицето си с ръкав.
Хагани започна да рита и се опита да го удари. Рап отскочи назад и едва не се спъна в Неш. Възвърна равновесието си и хвана Хагани за десния глезен, сантиметри преди да го ритне в тестисите. Американецът стисна крака с две ръце, направи голяма крачка назад и извлече терориста от леглото. Хагани се стовари на пода и преди да се опомни, Рап изви крака му на деветдесет градуса, с което го принуди да се изпъне и да изложи слабините си. Извъртя се и стовари петата на тежката си обувка върху него. Въздухът на Хагани излезе шумно, той изстена и се опита да предпази половите си органи.
Псувайки високо на местния език — дари, Мич извлече омаломощения терорист от килията и тръгна по коридора. Неш избърза напред да отвори следващата врата. На прага на килията Хагани се окопити. Изви се и хвана Рап за десния крак. Отвори широко уста и се опита да го захапе за бедрото. Рап предугади действията му и точно когато зъбите на арестанта щяха да се забият в плътта му, замахна и заби лакът над дясното му око. Ударът беше толкова силен, че главата на Хагани рязко се изви назад и торсът му се стовари на пода. Очите му се забелиха и той замря. В ъгълчето на дясната му вежда се появи червено петънце. След секунда-две от раната рукна кръв.
— По дяволите, Мич!
— Какво очакваше да направя? Да го оставя да ме захапе?
— Не, но не беше необходимо да му цепнеш веждата. — Неш се наведе да огледа. — Май ще трябва да се шие.
— В момента нищо не можем да направим.
Рап отново хвана Хагани за краката и го завлече по коридора в стаята за разпити от лявата страна. Вътре чакаха двама мъже.
— Сложете го на стола и го вържете, за да не може да се движи. Ако ви наплюе, ви разрешавам да го пребиете.
Той се върна в коридора. Неш чакаше пред първата килия отляво. Там на леглото с молитвена броеница в ръка седеше Мохамад ал-Хак. Четирийсет и девет годишният талибан изглеждаше, сякаш е на седемдесет. Косата и брадата му бяха почти напълно побелели. Стойката на тялото и разкривените му пръсти красноречиво говореха за тежкия живот, който е водил през последните близо трийсет години като войник — първо като революционер срещу собственото си правителство, после за руснаците през осемдесетте години, когато победата като че ли е била на тяхна страна, сетне на страната на муджахидините, когато съветските войски започнали да губят. След войната със Съветския съюз Ал-Хак бе работил с различни фракции в Северния алианс, включително с генерал Достум, преди отново да смени лагера и да се присъедини към талибаните в похода им към победата. Той беше типичен опортюнист. Миналото му подсказваше, че лесно може да бъде пречупен.
Неш отвори килията и обяви:
— Мохамад, часът дойде.
Брадатият мъж го погледна тревожно. Тук нямаше да има плюене и ритане.
— За какво? — попита на английски.
— Да те преместим при стария ти приятел генерал Достум.
Ал-Хак сведе очи към броеницата, после по нареждане на Неш се изправи. Тримата излязоха в коридора и отидоха във втората стая за разпити. Неш сложи Ал-Хак на стола с гръб към вратата. Рап отиде от другата страна на масата, облегна се с две ръце на нея и се втренчи в очите на затворника.
— Мохамад, знаеш ли кой съм аз? — попита на дари.
Затворникът се поколеба, вдигна очи. Вгледа се в лицето на Рап за момент, после кимна.
— Мислиш ли, че при престоя ти в тази американска база са се отнасяли добре с теб?
— Да.
— Е, курортът свърши, Мохамад — заяви Мич, като заобиколи масата. — Доведох стария ти приятел генерал Достум от Мазар-и-Шариф. Няма търпение пак да те види.
Ал-Хак разтревожено го погледна и с цялата увереност, която можеше да си придаде, заяви:
— Не вярвам, че генералът е тук. Ако беше, сега щеше да стои пред мен.
Двамата агенти се спогледаха, което терористът разтълкува като колебание. Избърса потните си длани в гащеризона и добави:
— Бил съм студент в страната ви. Знам колко е важно за вашите лидери да се представят като интелигентни и милостиви хора. Никога не биха позволили да ме предадете на звяр като генерал Достум. Сенаторите, с които разговарях миналата седмица, ме увериха, че ще се отнасяте хуманно с мен.
Рап се изсмя. Неш поклати глава. Ал-Хак се усмихна плахо, явно си мислеше, че е удържал малка победа.
— Изводите ти не са далеч от истината — призна Неш. — Само че забравяш нещо много важно. Ние сме от ЦРУ. Ние не играем по правилата. Работата ни, единствената ни задача, за която отговаряме само пред президента, е да преследваме и да убиваме фанатици като теб и другарите ти. Може би уверенията на добрите сенатори те успокояват, но искам да ти кажа нещо. Тези хора са сред най-късопаметните същества на нашата планета. Ние убедихме президента, че се готви терористично нападение на територията на Съединените щати. Той разговаря поотделно с всеки от тримата сенатори, двама от които скоро ще се явяват на избори, и ги попита как ще обясняват пред гласоподавателите поведението си, ако страната бъде ударена.
Читать дальше