Винс Флин - В случай на опасност

След тази неравна борба Карим се захвана да изучава американските спецчасти. Бързо разбра, че това, което ги прави толкова добри бойци, не са само по-съвършените оръжия и тактика, а и подборът и подготовката им. От седмината, които седяха сега около масата, петима бяха служили под негово командване в Афганистан и той ги бе избрал лично за мисията. Другите двама му бяха натресени от Зауахири. Арогантният мръсник твърдеше, че са от най-способните му хора. Когато се разбра, че Захария е племенник на Зауахири, всичко стана ясно. Некадърникът бе изпратен да следи какво става и да докладва на чичо си.

Египтянинът само спъваше работата на отряда. Винаги последен завършваше упражненията и заради него сега мисията беше застрашена. Карим се замисли за американците и тяхната подготовка. Подборът на войниците в специалните части беше жесток. При някои от тях, като „тюлените“, процентът на отпадналите достигаше осемдесет. Той се опита да си спомни с каква дума го наричаха. След малко се сети. Отмиване. Думата му харесваше — имаше леко религиозно звучене. Като отмиване на нечистотиите.

Погледна Захария. Ако го изпратеше обратно на чичо му, рискуваше твърде много по две причини. Първо, Зауахири вероятно щеше да отреже финансирането им и да отзове целия отряд. Второ, имаше опасност кретенът да бъде заловен на някоя граница и да провали мисията. Карим получи ново прозрение. Самодоволната физиономия на египтянина и полузавършената бомба направиха решението му много по-лесно. Мисията беше по-важна от един човек. Карим извади 9-милиметровия пистолет от кобура на хълбока си, насочи го към главата на Захария и го застреля.

Неш се приближи до вратата на затворническия отсек и се ослуша за лекото бръмчене, показващо, че ключалката е деблокирана. Рап го следваше по петите, дишаше му във врата като бик, готов да излезе на арената. Двамата заедно бяха разпитвали над сто терористи, информатори и вражески войници. Последните девет пъти бяха обединили уменията си, за да проникнат в мозъка на хора като Абу Хагани и Мохамад ал-Хак. За няколко месеца бяха изстискали всяка капка информация от тях. Неш и Рап бяха много способни и заедно бяха като ураган; безмилостен, напорист, притискащ и накрая — помитащ. Не се съмняваха, че ще принудят затворниците да говорят, въпросът беше дали могат да го направят за толкова кратко време.

Чу се изщракване, после — монотонно бръмчене. Неш бутна вратата и влязоха в затворническия отсек. От двете страни на широк коридор имаше по четири килии. Всяка от тях бе помещение с кубична форма, издигнато на трийсет сантиметра над земята и отделено на същото разстояние от съседните. Освен че килиите постоянно се наблюдаваха с видеокамери и се подслушваха, вратите им бяха от плексиглас, прозрачен само в едната посока.

Неш и Рап отидоха до края на коридора и спряха пред последната килия вдясно. Неш включи лампата. Ако зависеше от него, щеше да държи затворниците на светло през цялото време, но тук командваха военните.

Рап погледна затворника и се намръщи неодобрително.

— Не са ли обръснали косата и брадата му?

— Не.

Той се намръщи още повече и изпсува приглушено.

— Според Закона за отношението към арестантите било унизително — обясни Неш с престорена сериозност.

— Унизително ли? Този тип живее в пещера девет месеца в годината. Специализирал се е да убеждава родители, чиито деца са със синдрома на Даун, да му ги дават, за да ги използва в самоубийствени бомбени атентати. Думата „унизително“ едва ли е в речника му.

При други обстоятелства Неш не би защитавал правата на звяр като Хагани, но днес беше различно. Трябваше да обуздае Рап, да не му позволява да остави белези, които ще бъдат забелязани от военните на сутринта.

— И двамата знаем, че е отрепка, и в друга ситуация нямаше да ме интересува какво ще му направиш, но тази нощ трябва да се въздържаш.

Мич само кимна:

— Добре, хайде. Да не губим време.

Неш извади малката цифрова радиостанция от джоба си, натисна копчето за предаване и каза:

— Маркъс, отвори номер осем, ако обичаш.

Щом вратата забръмча, Рап я ритна. Влезе в тясната килия и изкрещя:

— Добро утро! — Дръпна одеялото на Хагани. — Ставай, отрепко!

Абу Хагани носеше оранжев затворнически гащеризон. Сви се в ъгъла, погледна американеца с изражение на подивяло куче и го заплю. Храчката улучи Рап по брадичката.