Винс Флин - В случай на опасност

— Да плати… — с равен тон повтори Неш, въпреки че едва потискаше възбудата си.

— Да.

— Какво те кара да мислиш така?

— Мисля, че като се има предвид политическото положение в страната ви, ще бъде много лесно да сключим сделка.

„Изучават ни по-внимателно, отколкото предполагаме“ — помисли си Неш. Ал-Хак беше прав за висшите чиновници във Вашингтон, но агентът не искаше да признае. Поне засега.

— Защо да ти давам пари, като мога да оставя генерал Достум да измъкне информацията от теб?

Ал-Хак дръпна от цигарата и отговори:

— По много причини, но основната е, че всички подробности, които знам, са изключително важни. Ако бъда подложен на мъчения и унижения, каквито несъмнено генералът ще използва, едва ли ще бъда много искрен. В крайна сметка ще научите повечето от онова, което искате да знаете, но може да е твърде късно.

— Защо трябва да ти вярвам? — попита американецът.

Затворникът се замисли над въпроса. Изглеждаше, че се двоуми каква част от информацията може да издаде.

— Преди седем седмици сте разбили тайна група в Мавритания.

Неш запази непроницаемо изражение. Наистина, с помощта на французите бяха разбили един отряд на „Ал Кайда“ в Мавритания. Акцията се пазеше в тайна. Нищо от тази информация не беше стигнало до медиите. Повечето от членовете бяха подробно разпитани, но някои не бяха проговорили, включително водача на групата. Неш спокойно погледна Ал-Хак в очите.

— Продължавай.

— Имало е още една група.

Американецът кимна.

— Заловена в Хонконг. Предполагаме, че от британците.

Неш знаеше всичко за този случай. Наистина групата беше заловена от британците. По-миналия уикенд беше ходил до Лондон, за да получи информация от колегите си в МИ-6. Повечето участници в групата бяха пакистанци, които говореха добър английски.

— Запознат съм със ситуацията.

— Е, има и трета група.

— Целият съм в слух — спокойно каза агентът, макар че изобщо не беше спокоен. Най-лошите му страхове се потвърждаваха.

— Трябва да получа гаранции.

— Можем да го уредим.

Ал-Хак издиша облак дим и се изсмя:

— Ще ми трябва нещо повече от думата на един професионален шпионин.

— Какво?

— Имам адвокат в Берн. Искам да получа писмо от вашия президент, в което да ми гарантира…

Неш го прекъсна, преди да започне да изброява условията си:

— Това няма да стане. Президентът по никакъв начин няма да участва в кореспонденция, която може да даде повод за обвинения, че преговаря с терористи.

— Писмото ще бъде използвано само ако не спазите вашата част от уговорката.

— Няма да стане, Мохамад.

Ал-Хак продължи, сякаш не го е чул:

— За арестуването ми е обявена награда от два милиона долара. Искам тези пари в замяна, че се предавам, а също и нова самоличност. Ако се споразумеем за това и още няколко дреболии, ще ви окажа пълно съдействие. Ще ви кажа всичко, което знам, но трябва да обявите… — Той замълча.

— Какво да обявим?

— Че съм убит.

Неш веднага разбра. Ал-Хак искаше да предпази близките си. Американецът захапа цигарата, за да скрие огромното си задоволство. Това бе чиста проба измяна. „Трябва да е нещо голямо“ — помисли си. Наведе се напред и посочи Ал-Хак с цигарата.

— Мохамад, мисля, че можем да се разберем, но споразумението трябва да бъде между теб и директора на ЦРУ. Ако намесим политици, те ще провалят всичко.

Ал-Хак се замисли дълбоко. След малко каза с глас, издаващ силно безпокойство:

— Искам гаранции.

— Ще ти уредя гаранции. Няма проблем да получиш парите, но тези неща трябва да се правят скрито. Няма друг начин.

На Ал-Хак това не му хареса. Той не вярваше на този човек и на организацията, която представляваше. Поклати глава, изглеждаше недоволен.

— Мохамад, ако искаш да стане публично, с нищо не мога да ти помогна — опита се да го вразуми Неш. — Президентът с най-голямо удоволствие ще обяви, че си минал на наша страна. Ще те накара да се показваш по телевизията и да заклеймиш „Ал Кайда“ и талибаните, но така близките ти ще бъдат избити.

Тези думи стреснаха Ал-Хак. След кратко мълчание той каза:

— Не искам това.

— Единствената възможност е да го направим тихомълком. Действително можем да обявим, че си бил убит.

— Би било много удобно за вас.

— Мисля, че това е взаимноизгодно решение.

— Добре, но мога ли да ви се доверя?

— Ще е най-добре за теб.

— Защо?

— Защото, ако не го направиш, ще се принудя, да те предам на генерал Достум. Може да не получа цялата информация достатъчно бързо, но в крайна сметка ще ми дадеш каквото искам.