Винс Флин - В случай на опасност

— Сър, искате ли да го арестувам?

Гарисън се замисли какъв шум щеше да се вдигне, ако случаят се разчуе. И от това нямаше да излезе нищо хубаво. Той кимна неохотно и заповяда на Лиланд да арестува агента.

Рап не се интересуваше дали това, което прави, е цивилизовано или не. Цивилизованото поведение бе за хора, живеещи при законност и ред. Ако си във война и се опитваш да спазваш старите правила, а другата страна играе без никакви правила, от това можеш само да загубиш. Това бе мръсна партизанска война с ножове и огнестрелни оръжия, със зъби и нокти и с всичко, което може да се използва за убиване. Вашингтон не искаше да разбере този прост факт, затова се беше примирил. Не му харесваше и не можеше да разбере мисленето на политиците, но му беше писнало да спори с тях. Онова, което ставаше зад гърба им, не можеше да им навреди, затова той и неколцина други избраници като Неш действаха необезпокоявано, като рискуваха всичко, за да предотвратят разиграването на нов потресаващ сценарий като този от 11 септември.

Имаше и политици, които тайно го подкрепяха. Благодаряха му и го насърчаваха да действа все така и да се грижи страната да не бъде сполетяна отново от такова нещастие. „Правете каквото трябва“ — казваха му на четири очи, а после заставаха пред телевизионните камери и критикуваха „Гуантанамо“, програмата за екстрадиране и отношението към затворниците като цяло. Разбира се, във Вашингтон имаше и умни хора, които разбираха какво става. Хора, които осъзнаваха, че някой трябва да слезе в помийната яма и да изрине лайната. Изтребителите за по сто милиона долара и самолетоносачите за един милиард бяха много добри за масирани атаки. Танковете за по пет милиона бяха много полезни при сухопътен бой, но срещу враг, който не желае да облече униформа и да те срещне на бойното поле, те не вършеха много работа. Накрая се налагаше някой да стисне с голи ръце врага за шията и да разбие мрежата му отвътре.

В този момент Рап правеше точно това. С лявата си ръка стисна Хагани за гушата и изви главата му назад. Вгледа се в тъмните кафяви очи на пленника и се опита да отгатне душевното му състояние. Вече не помнеше колко пъти беше правил това и имаше доста добро чувство как могат да се развият нещата. В очите на повечето се изписваше страх; някои го поглеждаха като хора, имащи сериозни психични проблеми; а малък брой дори реагираха като искрено вярващи в каузата си — гледаха, сякаш си мислеха, че могат да надникнат в душата му. Тези фанатици бяха най-трудни. Започваха да крещят и да се мятат като изпаднали в истерия малки деца. Толкова му лазеха по нервите, че му идваше да ги пребие от бой, само и само да си затворят устата.

Очите можеха да му подскажат, но с тези хора нямаше нищо сигурно. Някои се огъваха при първия израз на насилие — опитваха се да се спасят, като говорят. Рап нямаше нищо против. Колкото повече говореха, толкова по-лесно ги оплиташе в собствените им лъжи. Като питон, стиснал жертвата си, той изцеждаше всичките им хитрости до последна капка, докато не им оставеше една-единствена живителна глътка въздух — истината.

Рап се вгледа внимателно в очите на Хагани и се опита да го прецени. Няколко секунди му бяха достатъчни и онова, което видя, не му хареса. Идеше му да изпсува на глас, но не можеше да издаде гнева си пред Хагани. Погледът на терориста му беше познат. Това бе изражение на фанатично вярващ. Не забелязваше никакъв страх. Седмици щяха да са необходими, докато го пречупи. Отпусна хватката си за секунди и започна да си мисли, че е по-добре да се откаже, да изчисти Хагани и да го върне в килията. Можеха да съсредоточат усилията си върху Ал-Хак, а после може би да уреди прехвърлянето на Хагани на друго място, където екипът да поработи повече върху него.

„Обаче може би — помисли си Рап, — може би ще успея да го подмамя да допусне грешка.“ Той увеличи натиска и заби пръсти в сухожилията на врата му.

— Знаем за плана ви. — Вгледа се в очите на терориста, търсейки признак, че е на прав път. — Разбихме и двете групи. Те ни разказаха всичко. Отново се провалихте.

Той видя знак, че думите му са възбудили нещо в промития мозък на Хагани. Рап отпусна пръстите си, колкото да му даде възможно да отговори.

— Нищо не знаете — изхриптя Хагани. — Никога няма да ни спрете. На мястото на всеки воин, когото убиете, ще застане друг.

Рап спокойно пусна шията му. Сега трябваше да го подтикне да продължава да говори.