Винс Флин - В случай на опасност

— Да не прибързваме — предупреди го Ридли.

После го поздрави с успеха и обеща, че ще се свърже с него до час. Неш затвори телефона и погледна часовника си. Беше се забавил по-малко от пет минути. Не искаше да се върне толкова бързо, не искаше да издава нетърпението си. Закрачи напред-назад в малкото помещение, за да се успокои и да обмисли тактиката си, след като се върне в стаята за разпити. Все още държеше всички козове и докато генерал Достум беше тук, можеше да го използва. Реши да попритисне малко повече Ал-Хак. Вероятно Кенеди щеше да се обади най-рано след час, може би два.

Той се замисли как може да притисне затворника: „Ще му кажа, че големите риби във Вашингтон не му вярват. Или че сме разпитали членовете на двете разбити групи и те не са споменали нищо за трета?“ Това, разбира се, беше лъжа. В Интернет се носеха обезпокоителни слухове, че се готви нещо голямо. Неш вярваше на Ал-Хак, но засега смяташе да му каже, че сделката е под въпрос.

Отново погледна часовника си и вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои. Отвори вратата, придаде си разочарован вид и излезе в коридора. Когато влезе в залата за наблюдение, се озова зад гърбовете на група мъже, които не би трябвало да са там. На един от екраните отпред Рап крещеше на двамата войници.

Неш погледна нервно надясно и видя Маркъс Дюмон, младият хакер на ЦРУ, свит, сякаш искаше да се скрие под бюрото.

В този момент чу гласа на генерал Гарисън, командира на базата:

— Министърът на отбраната Ингланд, така ли каза?

— Тъй вярно — отвърна по-младият офицер, застанал до него.

— Дано да си прав, Лиланд. Ако този тип не е от ЦРУ и ми навлечеш неприятности с министъра на отбраната, ще миеш кенефи до края на назначението си.

Стомахът на Неш се сви. „Тези некадърници могат да провалят всичко за нула време. Как, по дяволите, да им замажем очите?“ Веднага се замисли как да намали пораженията. Дюмон записваше разпитите. Последното, което им трябваше сега, бяха уличаващи доказателства за престъпленията им.

Всички други в залата бяха толкова погълнати от ставащото в стаята за разпити, че Неш видя възможност в това. Погледна Дюмон, посочи малкото запаметяващо устройство и направи знак с главата към коридора зад себе си. Хакерът кимна, взе устройството и безшумно се изправи. Когато минаваше покрай Неш, генералът явно забеляза движението, защото понечи да се обърне. Агентът бързо направи крачка напред, за да скрие Дюмон от погледа му и да привлече вниманието.

Попита гръмогласно:

— Какво, по дяволите, става тука?

След като войниците излязоха и затвориха вратата, Рап се обърна и погледна затворника. Онова, което видя, толкова го ядоса, че му се прииска да размаже с юмрук лицето на Хагани — да забие хрущяла под носа му в мозъка и да убие мръсника на място. Знаеше обаче, че камерата е зад гърба му и че вече си е навлякъл достатъчно неприятности. Беше се хвърлил да души затворника… това можеше да го обясни по някакъв начин. Ако го убие… нямаше шанс. Почуди се какво става с Неш и Дюмон. Какво се случваше? Дали Дюмон се беше досетил да изтрие записа от разпита на Хагани и от срещата на Неш с Ал-Хак, пък и какво изобщо правеше командирът на базата тук? Не трябваше ли да спи дълбоко?

— Какво става? — подигравателно попита Хагани. — Проблеми?

Рап го погледна само за секунда, колкото да види самодоволната му усмивка. Стисна юмруци и си наложи да запази спокойствие. Отиде в другия край на стаята, където един от хората му, Джо Маслик, стоеше облегнат на стената. Маслик беше с няколко сантиметра по-висок от Рап, но обръщаше стрелката на кантара над стоте килограма. Беше твърде едър за повечето операции под прикритие, но идеален в моменти като този, когато заплашителното му и внушително присъствие беше по-важно. Мич знаеше колко чувствителни са записващите устройства в стаята и понеже нямаше представа дали Дюмон ги е блокирал, реши да бъде изключително внимателен. Посочи затворника и събра длани около лявото ухо на Маслик. Едва чуто прошепна:

— Отивам да видя какво става. Ако успея да ги убедя да ни пуснат, добре, но ако не мога и видиш да се карам с генерала, искам да измъкнеш хората ни оттук. Вземете Достум, качвайте се на самолета и се омитайте от базата. С Майк ще се оправяме.

Маслик събра дланите си около ухото на Рап и прошепна:

— Имаме силово превъзходство.

Рап знаеше кой подход би избрал Маслик. Този младеж не знаеше думата „отстъпление“. Да се измъкнат с бой би било само временно решение, което само щеше да влоши нещата.